За ПРИМЕР! 200-годишна воденица реставрира кмета на село...


200-годишна воденица възстанови кметът на община Кирково – Шинаси Сюлейман в село Шумнатица. Сградата и водното съоръжение към нея са едни от малкото останали на Балканите, пише 24 часа.

„Воденицата е на хората от селото, преди да я ремонтираме взехме тяхното съгласие. Те нямаха финансовата възможност да я възстановят“, казва Шинаси Сюлейман.

Освен воденицата е ремонтиран и намиращият се на метри от нея стар каменен мост, за който местните твърдят, че е римски. Реновирането на воденицата и на римския мост е излязло около 5 000 лева. Използвани са изцяло естествени материали като камък, дърво и глина. Целта е била да се запази автентичния вид на воденицата.

„Укрепихме стените и ремонтирахме покрива. Най-големият проблем, с който се сблъскахме беше постанявето на каменните тикли по покрива. Оказа се, че майстори за това вече няма“, споделя Шинаси Сюлейман. Все пак успели да намерят старец в близкото село Лозенградци, който свършил работа и показал как се редят тиклите.

„До преди няколко години воденицата действаше на пълни обороти. За нея години наред отговаряше местния жител бай Хашим Кехайов“, разказа кирковският кмет. След като стареца си отишъл от този свят, съоръжението било занемарено.

Воденицата е от типа караджейка и една от малкото оцелели през 21 век в България. Съоръжението има два камъка. Върти се горният камък, задвижван от вертикално поставено дърво. На другия му край има колело с лопатки, които се задвижват от водната сила. Воденицата се завърта, а зърното се сипва в коша, кречеталото го разпределя равномерно. За час могат да се смелят до 80 килограма зърно за брашно и до 150 за фураж, разяснява Шинаси Сюлейман. Той е сигурен, че качеството, което дава воденицата му е много по-добро от продуктите на пазара.

„Съвременните мелници са с метални валци, които се въртят бързо и се загряват. Брашното се запарва и качеството му пада. Зърното, смляно в истинска воденица, няма равно по вкус“, твърди гордо кмета.

Ремонтираната воденица се нарича Пехливанската. Наричат я така, защото е построена в Пехливанската махала. Воденицата е собственост на всички семейства, които живеят в района. Правили са я техните деди.

„Навремето сами си я ремонтирахме. Пари давахме само за камъните“, споделят местните хора. Камъни за воденицата са купувани в средата на 60-те от майстори в момчилградското село Равен.

В началото на 20-ти век воденицата е използвана и за обредни обичаи около Гергьовден. На 5 май момите наливали бакър с вода, минала през колелото на воденицата и го слагали да пренощува под дюлево дърво. На Гергьовден се миели и пиели от бакъра за здраве, разказват възрастните хора от Шумнатица. Култовият ритуал не се практикува от много години.

„Навремето по Шумнатенска река е имало 5 караджейки. Освен възстановената има още две, които от години са запуснати. Намерението ни е те също да бъдат възстановени в автентичния им вид. Така Шумнатица ще се превърне в селото на водениците и ще бъде притегателно място за туристи“, казва общинският кмет. Той е твърдо решен да включи воденицата в туристически маршрути.

Караджейката в Шумнатица вече е доста популярна. Често за да я видят идват не само български, но и английски и руски туристи.


Какво четем:

🔴 Ловци на работна ръка плъзнаха из Пловдив

🔴 Спрете парите за роми! Ще станат част от нас само ако учат и работят

🔴 Археоложка от Асеновград откри изумителна връзка между българските шевици и знаци върху артефакти

Източник: opoznaybulgaria



Коментари



горе