Адвокат и митничар изпадат от мечтите на българина
Едва 6% от хората биха посъветвали децата си да станат учители, според проучване на „Алфа Рисърч“
Расте интересът към инженерните специалности
Компютърен специалист и лекар са най-предпочитаните професии в България през последното десетилетие. Интересът на обществото към доскоро предпочитани длъжности като адвокати, митничари, политици и журналисти обаче спада, показват данни от проучване на “Алфа Рисърч”, проведено в периода 12 – 22 юни сред 1024 пълнолетни българи от цялата страна. Агенцията сравнява сегашните резултати с аналогично допитване, проведено през 2008 година.
За разлика от медицинската професия, интересът към която спада с 2%, IT-специалностите остават избор №1 на българите, като желанието за тях расте от 28% през 2008 г. до 36% през 2017-а година.
“Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и популярността на IT-сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено ако се отчете и емиграцията на лекари и медицински сестри”, казват от “Алфа Рисърч”. На практика през последните години страната ни се е превърнала в инкубатор за Стария континент и го захранва с високоспециализирани кадри. Годишно лекарите, които напуска България, са около 500 и се равняват на 90% от студентите от завършващите випуски, признават експерти пред “Труд”.
Икономист остава №3 като предпочитана професия в страната, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%).
Спад на престижа губят професии като адвокат (от 25 на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9 на 5%) и журналист (от 7% на 5%).
“Пазарът на юристи е пренаситен, това е едно от обясненията за адвокатите. За нагласите на хората за митничарите и политиците роля влияят обществените наглади и негативните информации, свързани с тези професии”, коментира за вестника Томчо Томев, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в Българска стопанска камара (БСК).
Известен положителен тренд в нагласите на обществото показват резултатите от анкетата към силно дефицитните през последните години инженерни специалности – от 15% през 2008 г. до 19% през 2017 г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.
“Липсата на кадри в сектора е огромен проблем пред икономиката”, признава Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава нисък, показват данните на “Алфа Рисърч”. Едва 6% от анкетираните посочват “учител” като отговор на въпроса “Ако вашите деца или деца на ваш близък сега завършват, към кои професии бихте ги посъветвали да се ориентират?”
“Специално в Софийския университет през последните години има повишаване на интереса към педагогическите специалности. След “Психология” най-желана е “Публична администрация”, а на трето място е “Социология”, заяви пред “Труд” ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
Според данните в България продължава да е слаба тенденцията за повишаване на образованието и квалификацията. Въпреки че в страните с високо развити икономики “ученето през целия живот” се превръща във фактор за по-голяма конкурентоспособност и по-високи доходи, у нас едва 13% от хората са преминали някакви курсове за обучение, или повишаване на квалификация през последните две години.
Проф. Анастас Герджиков:
Отливът на кандидати за юристи не е тенденция
“Мога да потвърдя, че интересът към специалностите, свързани с информатика е все по-голям. В Софийския университет имаме четири такива специалности и никоя от тях не е на първо място сред най-желаните, просто защото има повече възможности за кандидатите”, заяви ректорът на най-стария университет у нас проф. Анастас Герджиков.
Той обясни, че най-предпочитана е Психология, но Компютърни науки, Софтуерно инженерство, Информатика и Информационни системи на практика са веднага след нея.
Проф. Герджиков каза още, че отливът на кандидати за юристи не е тенденция, специално за Алма матер.
“През последните години интересът към някои специалности силно варира – сред тях са Право и Английска филология. Правото в момента е на 10-о място, но догодина може да е на трето, например”, посочи още ректорът.
Според анкета сред 616 души
Програмисти получават по 3400 лева заплата
Владеят по два програмни езика или софтуера
Компютърните специалисти в България са най-добре платените работници от години и това обяснява високия интерес на обществото към сектора. Средната заплата на програмистите у нас е 3437 лв. нето, според най-актуалните данни от анкета сред 616 души, които работят в тази сфера.
Като цяло българските програмисти владеят средно 2 програмни езика или софтуера. При владеене само на един език за програмиране средното годишно нетно възнаграждение е над 38 хил. лв., а при два – над 44 хил. лв. От особено значение е опитът в областта на информационните технологии. При стаж между 1 и 3 години годишното възнаграждение е 27 022 лв., а между 3 и 5 години – 39 389 лв. При по-опитните – между 5 и 7 години, сумата набъбва до 49 880 лв. средно на година.
53 078 лв. средно пък взимат специалистите с опит между 7 и 10 години, а програмистите с над 10 години в бранша печелят по средно 70 312 лв. на година. В годишното възнаграждение анкетираните включват и бонусите, които средно на месец са 2402 лв.
Официалните данни на НСИ показват, че възнагражденията в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, където влиза и IТ секторът, е над 2300 лв.
Жители от по-малките градове и селата „за“ емиграция
41% от хората готови да пратят децата си в чужбина
Повече от половината българи (57%) биха посъветвали своите деца да потърсят възможности за реализация в България, а 41% са готови да ги насърчат да работят в чужбина. 2% от анкетираните нямат отговор по темата, показват данните на “Алфа Рисърч”.
Жителите на по-малките градове и селата, където възможностите на трудовия пазар са ограничени, най-силно подкрепят позицията, че бъдещето на децата им е свързано с работа в чужбина.
Фактор, който допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е житейският период, в който се намират хората и запознатостта им с живота зад граница. Колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация в чужбина. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, дялът на избиращите реализация в България нараства до 62%.
Според директора на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев само в рамките на Европейския съюз временно или постоянно в момента пребивават около 1 милион българи.
Томчо Томев, БСК:
Половината традиционни професии ще изчезнат
До 10 години 50% от традиционните професии ще изчезнат или ще се трансформират под влияние на новите технологии. Моделът се сменя, обяви Томчо Томев, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК. По думите му започва да спада интересът към юридическите специалности, спира се и инерцията на професии, които се смятаха за сигурен път до забогатяване.
Със закъснение започва да се осъзнава силата на иновациите и възможностите, които дават техническите специалности. Всички това трябва да се анализира от държавата и то с години напред. Това не се прави, а подценяването на тенденциите ще е проблем и за икономиката, и за обществото, категоричен е Томев.
Какво четем:
🔴 Ангелкова потвърди, че на "Нестинарка" към шезлонг за 36 ст. се предлага шалте за 10 лв.🔴 Появиха се мистериозни житни кръгове край София
🔴 Сироп от смокинови листа
Източник: Труд
Коментари
Последвайте ни във facebook!
