Майката и жената на Димитър Цонев една година след смъртта му


Връщат се от морето. Кара Димитър Цонев, а в колата с него са съпругата му Мариана, дъщеря им Деси и нейният син Янчо.

На една от крайпътните бензиностанции спират за почивка, а тв водещият се оплаква, че нещо му е зле. Полягва на задната седалка, а зад волана сяда Мариана.

Ден по-късно Цонев е в болница с диагноза инсулт. След време жена му ще разкаже как лекарите са я предупредили колко много кръв се е събрала в мозъка му. Тя обаче, както и цялото му любящо семейство до края се надяват на чудо.

Димитър Цонев, съпругата му Мариана и дъщеря им Деси на яхта СНИМКА: Личен Фейсбук Профил На Димитър Цонев

Димитър Цонев си отива завинаги на 23 август 2016 г.

Димитър Цонев в шотландска поличка с майка си Анахид Тачева. Една от любимите му снимки. Преди време се обади в редакцията на "24 часа" и я поиска от нашия архив, тъй като я бил загубил, а помнел, че ни я давал и на нас. Искаше я, за да направи подарък изненада на майка си.

“Когато смъртта настъпва внезапно и неочаквано, винаги има нещо недовършено - казва днес Мариана Цонева и допълва: - Ако беше жив, щеше да се яви на конкурса за шеф на БНТ.” По ирония на съдбата този конкурс ще завърши точно година след смъртта му - на 23 август се очаква БНТ да има нов генерален директор.

Дядо и внуче - Димитър Цонев гледа телевизия с Яни. СНИМКА: Личен Фейсбук Профил На Димитър Цонев

Димитър Цонев си отива 7 дни преди 57-ия си рожден ден, който е на 30 август. Тв водещият е син на големия актьор Коста Цонев и красивата и много популярна тв говорителка Анахид Тачева. Има сестра Теодора, както и доведена сестра - Анахид, от втория брак на майка си.

Мариана и Димитър Цоневи - заедно и щастливи. СНИМКА: Личен Фейсбук Профил На Димитър Цонев

След време се сродява със семейството на Янчо Таков, чийто син - също Янчо, се жени за дъщерята на Цонев - Деси. Двамата имат син, кръстен на баща си и дядо си. Малкият Яни се превръща в голямата любов на Димитър Цонев. Внучето - с големи и изразителни черни очи като майка си, и до днес не спира да говори за дядо си.

Димитър Цонев - говорител на правителството на Сакскобургготски, и баща му Коста Цонев - депутат от НДСВ, в парламента СНИМКА: 24 часа

Митко Цонев - така галено го наричат не само близките и приятелите му, но и зрителите, остава сред най-популярните български тв журналисти. Почти цялата му кариера е свързана с БНТ, няколко години работи и в Би Ти Ви (“Лице в лице”), беше и говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. Една социологическа анкета преди години показа, че зрителите имат най-голямо доверие в Цонев сред всички тв водещи у нас.

Симеон Сакскобургготски поднася съболезнованията си на Мариана, сина Димитър и дъщерята Деси. СНИМКА: 24 часа

Година след смъртта му майка му Анахид Тачева и съпругата му Мариана разказват откровено за него.

 

Мариана Цонева:

Ако беше жив,

Митко щеше да се яви

на конкурса за шеф на БНТ

- Измина една тежка за вас година, г-жо Цонева, след като Димитър Цонев внезапно си отиде. През това време много хора го споменаваха с добро, Италианският лицей, в който той беше председател на училищното настоятелство, учреди награда на негово име. Какво научихте за него от другите хора през тази година? Какъв е бил той в очите на другите?

- Измина една тежка в емоционално отношение година, най-вече за семейството ми, за мен, а така също и за приятелите ни. Тъжна година, каквато би била за всеки, загубил много близък човек.

Митко беше обичан от много хора. Може би защото беше изключително естествен и открит човек, не таеше злоба към никого, помагаше на когото може, не беше отмъстителен. Когато се огорчи от нечия постъпка, казваше: “Господ ще го накаже!”, и забравяше... Общо взето, беше “над нещата”, мъдър, човечен. Мисля, че точно затова е обичан от много хора. Това, за жалост, пролича в момента, когато беше в болницата и се бореше за живота си -

толкова много хора

се молеха за него,

че България в този момент е “светела”.

- Семейството ви учреди фондация на негово име. Какво се случва с нея?

- Фондация “Димитър Цонев” е учредена и регистрирана. Нейното основно мото е “За качествена журналистика”. В момента се набират средства, набелязани са конкретни действия, които фондацията ще предприеме във връзка с провеждане на конкурси, осигуряване на стажове, както в България, така и в чужбина, на успешни журналисти. С фондацията се занимават синът ми Димитър и дъщеря ми Десислава. Те биха ви отговорили по-точно.

- Какъв беше животът ви с Митко Цонев, как се живееше с него?

- Аз бях на 19, а той на 20 години, когато се запознахме. Три години гаджета и след това сключихме брак. Не бях имала гадже дотогава, бях малка - на 19, и Митко ми хареса, защото беше интелигентен, красив и забавен. Това е достатъчно да се влюбиш безпаметно, нали!

Общуването ми с него беше леко, приятно, ненатоварващо. С него съм почти през целия ми съзнателен живот.

Имам чувството, че животът ни бе като прекрасна мелодична музикална творба, изсвирена перфектно без фалшиви ноти на четири ръце на пиано от начало до край.

Когато се случи непоправимото, имах чувството, че едната ми половина изчезна. Това чувство на празнота не го пожелавам на никого.

- Остави ли той нещо недовършено? Какви планове имахте?

-Когато смъртта настъпва внезапно и неочаквано, винаги има нещо недовършено.

Митко искаше да види внука ни Яни първолак, искаше да кара ски, да плува, да пее в някой пианобар (ах, как обичаше да пее и пееше от душа, макар и понякога малко фалшиво), да колекционира нови и нови преживявания с приятели. Да, ние колекционирахме преживявания, а не предмети.

- Двамата бяхте много близки и вие знаехте всичко за работата му. Какви бяха професионалните му планове?

- Всичко ни свързваше, тъй като си “изградихме” живота заедно - от А до Я. Всичко беше истинско, защото, когато се избрахме, бяхме прекалено млади и тогава човек избира другия не заради нещо, а заради самия него и любовта е кристалночиста. Тази любов според мен оцелява дълги години. Както в емоционално, така и в професионално отношение си взаимодействахме и се съветвахме.

Митко не беше кариерист. При него професионалният успех като че ли му беше даден от горе. Журналистическата професия упражняваше с лекота може би защото, както сам казваше, “аз съм дялан камък, защото преди всичко съм юрист, а това е в основата на почти всяка професия”. Убедена съм, че ако беше избрал професия, свързана с правото, пак щеше да стане известен адвокат, съдия или прокурор, защото имаше бърза и точна мисъл, а е и харизматичен по рождение.

Ако беше жив, щеше да се яви на конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ.

Пишеше концепция и

много сериозно се

подготвяше

Какъв парадокс - на 23 август преди една година почина Митко и на същата дата тази година ще обявят новия директор на БНТ.

- Той ще остане сред най-качествените и популярни журналисти на БНТ - с най-високо доверие, измерено от социолози. Какво ви разказваше за работата си, колко време ѝ посвещаваше?

-Тъй като за него работата бе удоволствие, а и журналистическата професия изисква нонстоп да си “в нещата”, той непрекъснато се ровеше в айпада за актуална информация, телевизорът беше предимно на новинарски предавания. Бих казала, че поне 2/3 от живота си е прекарал в професията. И аз бях “заразена”от неговата работа. А при дъщеря ни Деси се превърна в професия. Митко винаги е казвал, че тя прави страхотни смислени интервюта - има бърза реакция в ефир и остър ум, което е най-важното за един журналист, камерата я “обича”, и че е родена за тази професия.

Деси направи кратък видеоматериал с

интервюта от

погребението на баща

си, който ще

предостави на

телевизиите

да излъчат на 23 август за 1 година от смъртта на Митко. За нея бе особено важно да го направи, въпреки че тя и операторът са плакали през цялото време на монтажа.

Синът ни Митко е по-различен. Завърши международни икономически отношения като мен, влекат го търговията и интернет маркетингът. Смело мога да кажа, че той е отговорен, сериозен, справедлив и с висок морал мъж, на когото може да се разчита.

- И Димитър Цонев, и баща му - Коста Цонев, много уважаваха Симеон. Димитър Цонев стана и негов говорител - нещо по-различно от журналистиката. Как се чувстваше той в този период?

- Както казах, юридическото му образование го правеше подходящ за всяка работа, с която се захванеше. Като говорител мисля, че се справи отлично.

Семейството ни изрази благодарност за проявеното внимание и уважение от Негово Величество Симеон Сакскобургготски за това, че почете съпруга ми с присъствието си на погребението, което говори много за отношението му към Митко като човек и като негов говорител.

- Кои са най-забавните ви общи спомени?

- Мисля, че най-много ни харесваха зимните пътувания, когато сме на ски. Митко беше запален скиор още от малък. Изпитваше неимоверно удоволствие от спускането по пистите. За него нямаше трудна писта, беше много добър. Аз си избирам обикновено по-леки писти, защото не съм толкова добра в ските. Тренирала съм от 5-годишна фигурно пързаляне, явявала съм се на много състезания и бях отлична фигуристка. Когато се запознахме, той реши, че за мен не би трябвало да е проблем карането на ски, и затова ме пусна съвсем сама по “Стената” на Витоша. Оказа се най-кошмарното ми преживяване-аз не се спусках, а се търкалях по пистата, защото не знаех даже как да спра с рало. Тогава за дълго време се бях отказала от ските, но когато направиха лифта в Банско и всички тези перфектно обработени писти на европейско ниво, отново започнах, първо с учител, а след това и сама да карам ски, станах добра.

Обикаляхме добрите европейски зимни курорти, а от петък до неделя бяхме в Банско. Митко много се ядосваше за това, че в България, която има невероятна природна даденост за ски туризъм, има хора (визирам псевдоеколози), които пречат страната ни да стане привлекателна нова ски дестинация поради незнайни причини. Той винаги е смятал, че този вид туризъм ще носи големи приходи на страната ни и че ски туризмът би трябвало да стане национален приоритет, както е в Австрия, която прави около 22-25 милиарда евро приходи годишно. Една шеста да кумулираме от приходите на Австрия са около 7-8 милиарда евро годишно, които не са за подценяване за нашата малка държава!

- Как възприехте популярността на известните му родители, когато се запознахте с тях?

-Току-що се бях върнала в България от 18-годишно странстване, когато се запознахме. Родителите ми нямаха нищо общо от професионална гледна точка с актьорската професия. Баща ми беше юрист дипломат, а майка ми - коремен хирург. А и това, че не съм живяла в България, ме беше направило “профан” по отношение на български актьори и известни личности. За мен нямаше значение какви са родителите му, важният бе той с неговите качества и ценности като човек. “Интелектуалният” му произход бе в основата на мирогледа му, което не беше за подценяване. Той харесваше, че аз рисувам и свиря на пиано, освен че се занимавам с много отговорна професия. С една дума - вибрациите ни съвпаднаха.

- Какво представляваше сватбата ви?

-И двамата, както и родителите ни, бяхме интелигентни хора и направихме истинска,

лишена от всякакъв

кич сватба,

на която присъстваха нашите роднини и приятели. Роклята ми бе от естествена коприна, ушита по мой модел, а на Митко костюмът бе светъл в цвят екрю. Обядът бе в ресторанта на Министерството на външната търговия на ул. “Леге”, а вечерта купонът за приятели - в една дискотека в Докторската градина, продължи до сутринта. Ние бяхме първите от нашата компания, които се оженихме. След нас почти всеки месец имаше сватба на приятелите ни.

- Какво научиха децата ви от баща си?

- Научиха, че животът е прекрасен, научиха да се усмихват, да са позитивни, да раздават добрина, да помагат, когато могат, да не са егоисти, да пътуват, да колекционират преживявания, а не предмети, да имат добри и верни приятели, да ценят и уважават човека до себе си... да са “над нещата”!

- Тежи ли им, или им помага известната фамилия Цоневи?

- От гледна точка на “жълтите” медии сигурно им тежи (те са им “клиенти” по презумпция). Но от гледна точка на произхода и в генно отношение имат солидна основа, над която трябва да надграждат. Гените са много силно нещо!

- Внукът ви Янчо как си спомня за дядо си?

- Той непрекъснато се сеща за дядо си. Вярва, че той ще му помага от горе в училище, във всичко, с което се захване. Няма ден, в който да не си спомни нещо за него. Та Митко му беше като баща - той го научи да плува, да кара ски.

Яни е “нашето трето дете, което искахме да имаме”, както казваше Митко.

- Пускате често във фейсбук спомени от мъжа си. Как минаха последните ви дни заедно - бяхте на красива ваканция?

-Бяхме на едно от любимите места на Митко - в Евксиноград, където той беше тази година особено щастлив. Караше ховър борда на Яни по цял ден по алеите, плуваше, вечерта прекарвахме с приятели в разговори. Имам чувството, че съдбата го дари с много приятни емоции в последните му дни, толкова щастлив не съм го виждала! А вечерта, преди да се случи необратимото, ми мина за миг мисълта за това колко съм благодарна и каква щастливка съм, че имам такъв човек до себе си в живота, и изпитах чувство на огромна любов към него.

След всичко, което се случи, се замислям дали съдбата не ни предупреждава по някакъв начин за това, което предстои, и ни дава шанс да се простим в мислите си по някакъв начин?

- Как се справяте сега? С какво се занимавате?

- Човек не трябва да се ядосва на съдбата си. Разумен човек съм и знам, че в такъв момент не може нищо да се направи, освен смирено да приемеш случилото се. Тогава не изпитвах никаква омраза, а единствено не можех да повярвам какво ми се случва. Имах чувството, че половината от мен се е стопила и изчезнала. Същевременно изпитах силно чувство на тъга, че Митко няма да може повече да се радва на живота. Гледайки безжизненото му тяло, осъзнах, че това е само една “опаковка”, а това, което е човекът, е душата му, която липсва най-много. Липсват ми духовната и физическата комуникация и това е нормално. Случва се на много хора, аз не съм нещо по-различно.

Моята тъга е огромна, но не може да се сравни с тази на майката, да не дава господ да почине детето ти!

Свекърва ми е много

мъдра жена

и веднъж ми каза: “Свършил му е пътят тук на Земята, нищо не можем да направим!”.

- Как върви животът ви с децата? Как се гледате, как си помагате?

- Ние сме сплотено семейство. Помагаме си в трудни моменти. В първия момент ме “спаси” малкият Яни, който беше неотлъчно с мен, а аз се стремях към това, защото не можех да понеса самотата от липсата на най-скъпия ми човек. Благодарна съм на Деси, че ме разбра и оставяше Яни максимално много с мен.

Синът ми се премести при мен в къщата, за което съм му изключително благодарна.

Здраво сме стъпили на земята и тримата. А и Митко би искал така да бъде!

Работим , виждаме се с приятели, грижим се за възпитанието на Яни, аз намирам утеха в свиренето на пиано и в рисуването, а Деси - в стиховете, които се отприщиха след силното емоционално сътресение. Синът ми стана още по-отговорен - отличен пример за малкия Яни. Няма време за губене, животът продължава!

Анахид Тачева:

Нашите деца никога

не са се хвалили с

майка си и баща си

- Сигурно мъката ви е огромна, г-жо Тачева. Едва ли времето може да я излекува.

- Много ми е трудно без Митко. Болката ми е огромна. И тя никога няма да мине.

- Какво дете беше той, лесно ли го гледахте?

- Митко беше прекрасно дете, кротък. Тогава живеехме срещу “Балкантон” в къщичка с двор, така че Митко имаше прекрасно детство. Всички в квартала го обичаха. Нямах проблеми с него. Когато тръгна на училище, беше много примерен.

След време се роди Теодора, той се радваше, че има сестра. Самата аз бях щастлива. Аз по принцип обичам деца.

- Оставаше ли ви време да се занимавате много с тях, след като и вие, и баща им Коста Цонев сте имали достатъчно много професионални ангажименти?

- Да, вие сте права. Когато спечелих конкурса и започнах работа в телевизията, майка ми беше много любезна и ми помагаше. Аз бях много щастлива с моята работа. Вие знаете, телевизията беше единствена в България. Хората много ме обичаха. Ако знаете какви писма съм получавала! В телевизията навремето имаше много добър климат.

- Какви са спомените ви оттогава?

- Когато бях бременна с Теодора, имаше най-различни слухове за мен. Тогава директор на телевизията беше Леда Милева. Тя ме помоли да се върна на екрана колкото се може по-бързо.

- Бяхте изключително известна. Какво ви казваха хората на улицата, търсили ли са ви за помощ или за нещо друго?

- Вие сте права, за всеки празник получавах купища поздравления. Дори една

жена от Варна ми

уши много красива

рокля

Аз съм я слагала на екрана.

- Как възприемахте вашата популярност и тази на съпруга ви? Тя влияеше ли на отношенията ви вкъщи и как?

- Нашата обща популярност с Коста не ни е влияела негативно, имахме нормални отношения. Нашите деца бяха свикнали с нашата популярност и я възприемаха доста нормално. Никога не са се хвалили с майка си и баща си.

- Грижовен син ли беше Димитър Цонев? Как показваше обичта си към вас? В последните години се виждахте по-рядко, тъй като живеете в чужбина.

- Много грижовен беше. Имало е моменти, когато съм била в затруднено положение и той винаги ми беше в помощ. Имахме прекрасни отношения. Митко беше внимателен и грижовен син. В последните години се виждахме много често.

Почти всяка неделя

бях в Бояна при него

и семейството му

за цял ден.

- В САЩ живеете при едната си дъщеря, в Италия - при другата. Какъв е животът в чужбина? Бихте ли го сравнили с България? Защо не останахте тук?

- Аз никога не съм напускала България. Когато съм в Ню Йорк, съм на гости на Ани, която е кръстена на мен. Казва се Анахид. По същия начин и в Италия отивам да помагам на Теодора.

Ако ме питате къде се чувствам най-добре, това е труден въпрос. Навсякъде се чувствам добре. Аз съм човек, който се адаптира много лесно, особено когато съм с децата си.


Какво четем:

🔴 Традиционен Богородичен събор пред храма "Св. Иван Рилски" в Чикаго

🔴 Цар Симеон разбива византийските войски в битката при Ахелой

🔴 Първи Мастърс финал за Григор след епична драма!

Източник: 24 часа



Коментари



горе