Думата "аз" в моя речник я няма


Христо Стоичков си дойде за дни в родината за мача в Стара Загора, а програмата му бе изключително натоварена. Но отдели време на "Корнер" за специално интервю.
Шоуто в Стара Загора в сряда бе страхотно, а идеята бе именно на Камата. Колко спортисти и личности имаме, които могат да съберат с името си най-големите звезди от поне три поколения? И заради които да се вият дълги опашки за автографи? Първото име, за което се сещате?

Христо Стоичков е носител на "Златна топка" и "Златни обувки", голмайстор на Световно първенство през 1994 г., шампион на България с ЦСКА, на Испания и Европа с "Барселона"... Успехи, които никога няма да бъдат надминати от друг български футболист. Той е визитната картичка на страната ни в тази игра и влезе в компанията на 100-те най-велики футболисти в историята, в списък, изготвен от ФИФА преди десетилетие.

Стоичков вече е на 51 години и днес е от другата страна на барикадата. Работи за една от най-влиятелните медии в Северна  и Централна Америка - "Унивижън", като анализатор, коментатор и водещ. Няма звезда, която да му отказа интервю от Марадона през Роналдиньо до Меси. Вероятно затова и той е вече по-сговорчив пред медиите. Нали сме колеги!

- Един въпрос, който винаги сме искали да ви зададем. На кой футболист се възхищавахте като дете? Кой беше идолът ви?
- Детският ми кумир беше Петър Зехтински. Мечтаех един ден да играя с него в "Ботев". Но по една или друга причина не стана. Имаме няколко тренировки заедно. После в ЦСКА идолът ми беше Георги Димитров. Това бяха хората, на които се възхищавах в България.

От чужбина първият идол беше англичанинът Кевин Кийгън, който взе "Златната топка" точно, когато аз прохождах във футбола. Има и един друг. Манфред Калц се казва, десният защитник на Германия. Защо ли? Защото той промени футбола! Той беше първият, който играеше едновременно като защитник, като халф и като крило на десния фланг.

- Кой е съперникът, срещу когото сте се затруднил най-много на терена?
- Човекът, който ме затрудняваше най-много беше Паоло Малдини. Няколко пъти сме се срещали на терена. Той е невероятен защитник. Само като видиш статистиката, че изигра над 1000 мача... Малдини е един от най-завършените футболисти в историята.

- А кои са тримата най-велики в играта? Вашата класация?
- Няма шанс да кажа само трима. Няма начин. Първо, в класацията ми винаги ще има място за поне един българин. Задължително!

Да кажа така: В първите 11, ако трябва да направя отбор от най-добрите, ще има българин. Така мисля аз. Може и да са повече от един. Няма да казвам имена.

- Някои ваши познати и приятели са сред най-добрите треньори в света в момента. Кои бихте посочили като най-силни в професията в наши дни?
- И това е трудно. Не обичам такива класации и сравнения. Но Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола трябва да са вътре. Антонио Конте - също.


- Какво е първото нещо, което ви идва наум като се сетите за покойния Йохан Кройф? Някаква фраза, някакъв съвет?
- Когато започнах при него в "Барселона", той ми каза: "Ще работя с теб, докато вземеш "Златната топка"!" И така и стана. Направихме го заедно.

Другото най-важно нещо, което нося от него в себе си: "Никога не казвай "аз" на играчите си". И го следвам, винаги като треньор съм избягвал да го казвам. Аз съм вкарал оня гол, аз съм направил това, спечелил съм онова... Няма го в моя речник. Не върви при мен. Не се поставяй сам, не си направил сам. И в телевизията, където работя сега, пак мисля по същия начин.

Днес има доста треньори, които ги чувам да казват "аз това направих, аз това постигнах". Ако теглиш чертата и ги питаш какво всъщност са направили... Нищо особено.

- Неймар струва 222 милиона евро. Вие колко щяхте да струвате в най-добрите ви години на терена?
- Не знам кой колко щеше да струва от онова време. А Балъков колко щеше да струва? Лечков, Сираков, Ромарио, Роналдо, Куман... Те колко щяха да струват?

Днешният футбол е повече реклама, отколкото игра. Това е ясно. Рекламата продава. Аз не обичам да сравнявам поколения, футболисти, треньори, различни времена в играта. И класациите не ги обичам, пак заради това.

- Има ли управленска криза в "Барселона" след труса с Неймар и критиките към президента Бартомеу?
- Ако има избори... А може и да има... Аз имам право на глас на тези избори. С някои неща в политиката съм съгласен, с други - не. Статутът на "Барселона" е такъв, че всеки си казва мнението и гласува. Когато решенията не са правилни, феновете протестират. Те искат отборът да бие. Искат печеливша "Барселона". Това са феновете.

Аз виждам нещата по-различно, а когато аз си казвам мнението, то тежи на мястото. По една или друга причина, заслужил съм си това. Ако кажа - "този не става", ще бъда чут. Защото когато някой от нас, бившите футболисти, даваме мнение, това има по-голяма тежест от гласовете на запалянковците. И аз искам отборът да бие. Това ще кажа засега.


- Наскоро отбелязахме 30 години от рекорда на Стефка Костадинова, от вашата "Златна топка" са над 20, от последното ни участие на Световно първенство - пак две десетилетия... В миналото ли остава силният ни спорт с големи успехи?
- В живота всеки получава това, което е посадил. Стефка си е посадила да скочи 209 сантиметра. Другите вървят след нея и опитват, но не могат. Нека се опитват, нека скачат... Имаме сега Мирела Демирева, дано тя да опита да скочи толкова.

А "Златната топка"...? Тя не се печели ей така. Никой не я дава даром. Нека някой го направи пак. Нека вкара на Световно първенство голове, да бие рекордите ми. Аз бих рекордите на Жеков и Сираков. Нека някой настигне и да бие моя!

- Виждате ли го да стане?
Няма дисциплина днес. Няма организация. Изглежда никога няма да имаме борец като Вальо Йорданов. Не виждам как ще имаме пак волейболисти като Любо Ганев или Боре Кьосев.

Имаме един медал от Световни първенства за цялата година. Във всички спортове! Лошо говори това.

Сега имаме министър на спорта, който дава. Държавата му осигурява бюджет, той разбира от спорт и има парите. Доволен съм, че ни е министър Красен Кралев. Но трябва да се гордеем пак с шампиони, да не се задоволяваме с малко. Пожелавам му на министъра да чуе химна на голямо първенство и да види българи-шампиони.

- Вече сте дядо, дъщеря ви Мика ви дари с внучка Миа. Какво е усещането?
- Да е жива и здрава! Всички да са живи и здрави - и тя, и родителите и. И нека и другата ми щерка да ме дари с внуци! По-голямо щастие от това няма, да си гушнеш внучката.

Аз съм получавал големи награди индивидуални, печелил съм купи с отбори, но нищо не може да се сравни с това изживяване. На никого не го давам и за нищо не го заменям! Много дълго си я гушках! "Златната топка" толкова не съм гушкал, колкото внучката!

"Златната топка" ти я дават. Присъждат ти я. Внучката ми е дар.

Динко Гоцев


Какво четем:

🔴 Часовниковата кула в Хасково – един от най-древните символи на града

🔴 Защитена местност "Ливадите" – единственото находище на ценния Родопски крем

🔴 Уж ни бяха приятели, а не спряха да завиждат и коментират

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе