Сърнела Воденичарова: В ход е събирането на българите за нещо много голямо и добро


  • Да изключим телевизорите, за да дадем възможност на ясната си и неподправена мисъл да заработи в наша и обществена полза.
  • Да търсим целево хора, заинтересовани от заздравяването на България.
  • Да се организираме и с много търпение, прощаване, неналагане и целеустременост да вървим към главното – вдигането на България на крака.
  • Да се направи народен запас от пари – лични средства на граждани, с които да плащаме дейностите по разгласяване на начинанието и привличане на поддръжници. Запасът е необходим, защото медийните канали са собственост на тези, които съсипват България – съвестните хора нямат достъп до тях.
  • В рамките на това ново движение на заинтересованите хора да бъде създаден фонд за изкупуване на земя (предимно земеделска) с единствена цел, опазване на българската територия от разпродажба и връщането й в ръцете на хора, които ще я обработват щадящо и с любов. Идеята е на адвокат Диана Зулчева.

Ако след 50 години нашите внуци и правнуци четат учебник по българска история и там пише, че през второто или третото десетилетие на 21 век е имало революция в България, няма да ме учуди, ако в този процес главната роля е играла банда Амазонки, чиято лидерка се е казвала Сърнела Воденичарова.

Тя е известна личност в борбата срещу концесиите, въглищния газ, неурегулираната продажба на земеделски земи на чужденци и олигарси, TTIP, CETA и прочие. Освен това е създателка на Народна Медия.

От първата среща със Сърнела бях впечатлен от красивата женска агресия, която излъчва. Майчинският й инстинкт да брани това, което обича, е почти плашещ. Тя е убедена, че България трябва на всяка цена да запази автентичността си. Това ще бъде трудно, защото глобализацията няма да подмине България толкова лесно. Но вярно е, че трябва да направим сериозна сметка. Mного е възможно, че скоро в цял свят хората няма вече да се впечатляват от нови молове и изобилие от ненужни стоки, а по-скоро от автентичност, чиста земя, чиста вода и чист въздух.

Говорят, че наведена глава сабя не я сече. Запознайте се с една жена, която не само никога няма да наведе главата, но няма и да й мигне окото в защита на децата и отечеството й.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Сърнела Воденичарова е родена на 30 ноември 1977 г. в Ботевград. Завършва Руската гимназия в Пловдив, а после и магистратура по макроикономика в Пловдивския университет. Работи като репортер, водещ и редактор в БНТ, ББТ и Юниън телевижън. Ресорът й в БНТ е приватизация. В края на 2004-та напуска БНТ, за да се отдаде на частен бизнес.

През 2010 г. за пръв път участва в протести – срещу ГМО. През следващите години продължава да участва в протестите срещу АСТА, шистовия газ.

2013 г. е в ядрото на информационната кампания и акциите за спиране безконтролната продажба на земя на чужденци и олигарси.

От 2014 г. е един от двигателите за разкриване на договорите за 6-те най-големи концесии в България за добив на подземни богатства (злато, сребро, мед и над 40 други ценни метала) – в масираните действия участват над 1300 българи от целия свят. Заведени и спечелени на последна инстанция са над 20 дела срещу правителството. Въпреки съдебните решения и обществения интерес и до днес властта отказва да покаже договорите.

Работи за информиране на обществото и спиране на ТТИП и СЕТА – споразуменията между ЕС и САЩ и ЕС и Канада, които узаконяват господството на корпорациите над народите.

В организацията е и на отпора срещу волфрамовата мина над Велинград, продажбата на шофьорски книжки, промените в Закона за достъп до обществена информация и др.

Участва в инициатива за създаване на нов учебник по древна история на България, съдейства за разкриване на факти около древния български календар, генетиката на българите и произхода им.

Помага на хора в беда, участва в доброволчески дейности, разкрива и разпространява факти и събития, които масовите медии не отразяват.

Обожава семейството си. Със съпруга си Виктор Иванов отглеждат заедно 4 деца и 2 кучета. Питат я често как намира време за всичко общественополезно, което прави. Отговаря: „Не гледам телевизия, а времето за нея влагам в неща, които чувствам важни“.

Каква сила те кара да защитаваш интересите на България толкова всеотдайно? Откъде е енергията?

Когато дойде „демокрацията“, родителите ми от инженери, произвеждащи едни от най-качествените микрочипове в света, бяха превърнати в склададжии със символични заплати. Наложи се цялото семейство да работим по битаци, продавайки касетофончета и други боклуци. Садяхме, отглеждахме и беряхме фъстъци и лавандула, низали сме и тютюн, брали сме хмел – колкото да не мизерстваме. Мама ни водеше всяка неделя след битака на кино и това беше особено хубав момент за деца като нас на по 10-13 години.

Родителите ми не се предадоха, бориха се, правят го със сърце и мисъл и до днес – техният пример е най-силната мотивация.

Моята приятелка Биляна Манчева е другият сериозен вдъхновител. Тя спря ГМО в България, заедно с още няколко майки, увличайки хиляди хора. Разбираш ли, няколко жени с неколкомесечен всеотдаен труд и крайно впрягане на интелект, знания, находчивост, успяват от нулата да създадат обществено менние, гражданска активност и да докарат България до 97% против ГМО! Тогава и Бойко Борисов вече не е можел да откаже, особено след като са му изсипали няколко хиляди картички, направени от детски ръчички с молба да не бъде допускано ГМО в България.  Биляна е участвала и в спирането на „флуорирането“ на питейната вода, а след ГМО е седнала с още двама – Теодора Пиралкова и Тодор Кондев да създадат наредбите за здравословно хранене в училищата.

Ето от такива хора се зареждам.

Мъжът ми Виктор Иванов е третият фактор – с такъв мъж всяка жена може да бъде амазонка!

Част от веруюто ми е, че истината е най-добрата политика в дългосрочен план. Когато обяснявам на децата защо, им разказвам нещо от този род: твой приятел мляска и това те дразни. Ако не му кажеш истината, имаш два избора: или да преодолееш раздразнението си, или да почнеш да трупаш още и още неприязън, която в един момент със сигурност ще разруши приятелството ви. По-добре му кажи дружески как ти действа и ако приятелството ви е здраво, то само ще укрепне, ако ли пък не е е било истинско, ще се срине набързо и ще ти спести много мъки. При всички случаи печелите в дългосрочен план и двамата.

Разбира се, трудно е да кажеш неудобна истина, но само си представи колко хубаво ще бъде после и ще ти дойде куражът. При казването на истината, неудобството е само временно, а добрите плодове береш дълго във времето.

Затова ми е особено приятно да съдействам да излиза колкото може повече истина наяве.

Ако можеш да изброиш 5 най-страшни заплахи за България, кои са според теб. Какви са и защо представляват опасност за България.

Най-голямата заплаха е отказът на хората да участват в контрола на държавното управление. Вследствие на което до властта стигат най-некачествените хора, правят каквото си поискат и резултатът е налице – България днес не е суверенна държава, разграбвана е всячески – земя, вода, злато, природа, хора. Уж го знаем, но какво от това, след като не предприемаме нищо особено.

Затова са възможни безумия като това да оставиш напълно незащитена територията си от разпродажба (нещо, което нито една западна държава не допуска – защити от всякакъв род са в действие, а от нас се иска да отворим напълно територията си).

Изкупуването на земи около изворите е процес, който тече от години. Това означава, че в един момент ние българите няма да имаме свободен достъп до вода.

Източването на подземните ни богатства от частни фирми, пълната липса на контрол върху добива, очевидното съглашателство за това между правителствата и концесионерите – всичко това ощетява българите с по няколко милиарда на година.

ТТИП и СЕТА – споразуменията за „свободна търговия“ между САЩ и ЕС и Канада и ЕС – докарват друга беда. Корпорациите ще могат да участват в правенето на законите на държавите, а ако нещо не им харесва, ще могат да съдят държавите в частни съдилища с подбрани от тях „съдии“. Оставени без обществен натиск, депутатите в България, чинно приемат това положение, въпреки че могат да откажат.

Защото продажни същества управляват България, е възможна и вакханалията в училищата. Децата ни биват превръщани в послушни служители, които знаят езици, но не и историята си, не и как да създават, не и как да мечтаят за друго, освен за кариера.

Но всичко това подлежи на обръщане.

В този ред на мисли каква смяташ, че е редната стратегия за България по тези въпроси.

Всички стратегически ресурси и дейности: земя, вода, подземни богатства, добив и разпределение на енергия, образование, здравеопазване, трябва да бъдат под особения контрол и защита на държавата – как точно, трябва да реши народът и никой друг. Под държава обаче разбирам не шайка разбойници, готови да продадат и майка си, а нещо съвсем друго. Държавата е стабилна, когато съществените решения в нея се взимат от заинтересованите граждани. Защо не от политици или „експерти“? Защото са субективни, а и лесно могат да бъдат повлияни. Народът също се влияе, но не може да бъде купен, поне не лесно.

Много от другите „активни“ в обществото се оплакват, че народът се е заключил вкъщи и че нищо не може да го мотивира да излезе на протест. Какво мислиш ти по този въпрос? И какво би мотивирало хората да вземат по-активна позиция?

На първо място протестът бе превърнат във фарс – инструмент за временно сваляне на правителства най-много, но не и за постигане на промяна по същество. Хабене на твърде много енергия и надежди при нищожен резултат. Последните надежди на хората бяха разбити февруари 2013-а.

Освен това наблюдателните виждат как правителството не зачита решенията на съда – за 4 години над 20 пъти осъдихме предателството да покаже договорите на 6-те най-големи концесии за злато, сребро и мед – концесии, от които България губи безумно много.

Познайте какво направи кабинетът! Не само че не показа договорите, но и завъртя цялата 4-годишна съдебна сага в изходна позиция – пак говори за конфиденциалност. А съдът категорично, 20 пъти заяви, че конфиденциалността, фирмената тайна отпадат, когато е налице надделяващ обществен интерес.

Още много подобни примери има.

Как да вярваш, че по съдебен път можеш да постигнеш справедливост за национална кауза, когато изпълнителната власт не уважава решенията на съда?

Връщам се пак на въпроса ти: значи по съдебен път не става, по пътя на натиска на улицата също – постигаме единствено козметични промени. Сдруженията на родители, учители, работници и т.н. постигат също само козметични промени, независимо дали преговарят с депутати, министри, или протестират от безизходица.

Какво ни остава?

Хората не осъзнават силата си като част от нещо голямо, не вярват.

Представи си ако повярват, че заедно можем всичко, какви чудеса ще сътворим! Защото тази територия тук, наречена България, е изобилна – всичко си има. Дори и 29-годишното крадене не може да намали чувствително благините на тая земя.

Трябва само повечко решителни хора да се съберем и ще вдигнем България на съвсем друго ниво. Необходимо е нормалните, честни хора да си върнем управлението, за да имаме отново държава.

Текат вече такива процеси и в България, и сред българите в чужбина.

И трето, може и да е първо – изключването на телевизора събужда сетивата на човека. Когато не гледаш телевизор, не ти въздействат рекламите, „модерните ценности“ в шоу програмите, насочващите в девета глуха новини и актуални предавания. Имаш възможност да мислиш. Постепенно се възцарява чистата, светла, свободна мисъл. Опасното е, че може да измислиш нещо полезно… Затова добре прецени преди да изгасиш телевизора.

Говоря го това, защото бях в телевизора, знам как действа. Бях икономически репортер в годините на най-върлата приватизация – Костов и Царя. Ресорът ми беше „приватизация“. Помня как безмълвно се задраскваха цели репортажи и те оставяха да се чудиш как да се автоцензурираш, за да ти мине репортажът. Бях на 20 и нещо и ме дразнеше, че ми запушват устата. Но още повече ме тормозеше атмосферата на джунгла в телевизията (БНТ, но и в останалите е не по-малко зле) – ако ти не изядеш, рискуваш да бъдеш изяден.

Ето от такъв източник, от такива хора черпим информация за действителността и преобразуваме собствената си реалност. На какво основание очакваме да е добра и градивна тя тогава?

Друга драма е обединяването на хората. Според теб какъв е проблемът и дали виждаш решение за този проблем. Има ли кауза, или нещо въобще, което може да ги обединява, все пак?

Единствената обединителна кауза на българите е България – благоденстваща, устойчива на политическите ветрове в световен мащаб. Всички останали каузи раздробяват народа и той престава да бъде народ – така е в момента, народ няма, най-много малки групички дейни хора, чоплещи по някоя кауза. Тепърва почваме да градим народ. Отново.

Основният препъникамък за постигането на тая цел е взирането ни един на друг в кусурите. Ако е достатъчно честен, милее и е полезен за народа си, не се е въртял като фурнаджийска лопата от партия в партия, от НПО в НПО – заедно сме. Не ме интересува особено, че го гони тщестлавието или мирише на пот – това са второстепенни и третостепенни неща. Бенковски също е търсел слава, даже и власт, но е свършил гигантска работа. Бих работила и с човек като него, а ако не се траем заради прекомерно его, тогава се съсредоточаваме в различни направления и така два полезни вола ще са впрегнати, вместо един, и работата ще върви двойно по-добре.

Особено важно е какво е правил и прави човекът, за да прецениш дали да му гласуваш доверие. Слушайки патриотично говорене, много хора се полъгват и следват измамници, системни играчи, претендиращи за „народни“ люде.

И това е, защото хората не са свикнали да проверяват. Казват си: „Какво толкова, едва ли интуицията ми греши, виж как хубаво говори, колко честен изглежда, не може да е грешка…“. Тази безкритичност е пагубна.

Напротив – порови за тоя, дето много ти харесва, виж с какви хора е обграден, откъде са парите му, какви са делата му в годините – последователен ли е, променлив ли е, прави ли точно това, което говори, или има разминаване.

Преодолеем ли всеки за себе си тези 2 препятствия, ще станем малка армия от свестни хора, които могат да работят заедно и могат да преобърнат действителността – не от раз, а последователно, с разсъдък.

Преди няколко години създадохте Народна медия, популярен канал във Фейсбук. Откъде идеята, къде сте и как виждаш, че каналът ще се развие?

Знаеш ли колко малко са медиите и репортерите, които изобщо отразяват неплатените протести и акции? Ако пък изобщо отразят, повечето идват рано-рано, докато още не са се събрали хората, снимат групичка от 15-20 души и си отиват, а после коментарът е от сорта на: „20-ина души се събраха днес пред Министерството на земеделието с искане за удължаване мораториума върху продажбата на земя на чужденци“. Иди разбери за какво иде реч. Обикновено липсват интервюта, отсъства задълбочен анализ, няма вникване в целите на тия хора – що са си зарязали рахата и работата и са се изтъпанили пред министерството. И накрая 2,5 граждани наброяват разбралите за какво всъщност се борят тия 200 (не 20) души.

Ако медиите бяха отразили съвестно над 60-те протеста на шепа хора за златото на България пред Министерството на икономиката 2013-а и 2014-а година, възможно беше тая шепа да стане камара, лавина и току-виж да сме помели спокойствието на концесионерите, дето точат народните блага.

Знаеш ли колко медии вдигнаха шум за доклада на Сметната палата, където разследващите казват в подробна разработка съвсем ясно: „Липсва какъвто и да било контрол върху концесионерите в България“? Можеш сам да си отговориш колко.

Ако медиите бяха отразили надлежно безпрецедентните в историята на България 22 спечелени в съда дела за златото на граждани срещу правителството (наричам го „предателство“), можеше да обърнат хода на събитията. Знаеш ли какво направил директорът на новините в Нова (братовчед на един от нас) – дошъл, слушал какво му говорят съмишлениците, дълго и убедено кимал, обещал да изпрати най-добрия си екип, защото осъзнавал колко грандиозен е грабежът на подземни богатства, колко важно е това, което правим. Познай какво стори душицата! Ни репортер, ни камера, ни нищо – потънаха вдън земя. Преразказвам, защото нарочно не отидох на срещата с него – предупредих съмишлениците да не се надяват която и да било голяма медия да отрази каузата. Първо, кокалът е твърде сочен – милиарди годишно. Второ всички големи медии и част от малките са собственост на онези, които или държат кокала – концесиите, или другаруват с концесионерите. Такъв кокал не се пуска заради някаква си справедливост за народа…

С две думи: принудиха ни да направим Народна медия.

Народна, защото всеки може да снима и да праща, но не пикантни моменти от живота на политиците и „звездите“, а същински събития от значение за народа, които телевизорът не обича да показва. Наблягаме на преките предавания без сценарий – там нещата е трудно да се подправят, лъсват много иначе скрити за зрителя моменти.

За да стане пряко предаване от нечий телефон/устройство, човекът трябва да е редактор в страницата Народна медия. Имаме, разбира се, пропускателен режим, който дава достъп на честните, дейни, полезни за България хора. Дори и да не си редактор, можеш да пращаш видео- и аудиоматериали на info@narodna.me.

Ще ти кажа как виждам Народна медия в бъдеще: народната медия не е бизнес, няма и бизнесплан, тя е свободата да разпространяваш неподправената действителност (телевизиите и пресата забравиха що е това). Има обаче една подправка в Народна медия – човеколюбието, всичко се прави през неговата призма. И ако Народна медия се разрасне, това ще означава едно със сигурност – обществото от свободни, дейни, съвестни, човеколюбиви хора се разраства.

Спорихме с теб няколко пъти за това, че на хората им е писнало да виждат как не трябва и как са ни прецакали. Хората искат да видят идеи за „как от тук нататък“. Дай един твой кратък анализ по този въпрос.

Първо: издирваме се упорито и целево свестните хора, намираме се.

Второ: запознаваме се, събираме се и решаваме какво и как да направим.

Всичко друго е до болка познатата борба на парче, която добре окопалите се във властта няма да ни позволят никога да спечелим. Това и аз го осъзнах най-накрая.

Разбираш ли – все повече деца измират, защото „държавата няма пари за лечението им“. Пари за лукс има, но за децата не. Положението е тръгнало на унищожение. И да – знам, чувствам го, че няма да бъдем унищожени, но това ще стане не по чудо, а защото ние ще го подсигурим с общите си действия.

Знам, че си почитател на пряката демокрация. Народът да има по-силни лостове да спират диващините на народните представители. Много хора са за, но има различни виждания как такава директна демокрация може да поработи в България. Според теб какъв ще е най-удачният модел за нас?

Нямам готов отговор, още съм на етап издирване и запознаване с читавите хора. Запознах се с толкова стойностни хора, че знам – България ще я има!

Нека се съберем и когато го направим, съм уверена, че ще родим истинската форма, тази, която ще работи най-добре за нас. Казвам нас, а не народа, защото немалка част от народа обожава да бъде лъгана, омайвана с фалшиви обещания, коментира неспирно, но не желае да действа за промяна към добро. Убедих се в това, след като години работих почти денонощно за общественозначими каузи и отделни хора в беда.

„Нас“ е мислещата, съвестната, дейната, непримиримата, съпричастната част от обществото.

Не желая да живея в общество, движено от стремеж към пари и слава, себеустройване за сметка на останалите, безразличие към другите и общото, временно модерни ценности.

Затова работя по въпроса. И знам, че всеки има какво да даде, стига да реши.

След като си била свидетел на 29 години демокрация и през последните години си била по барикадите, според теб какъв е пътят от блатото, в което в момента се намираме?

Това, което ти си почнал – свързване на полезните за България хора, прощаване на дребните кусури и работа заедно, за да изградим една благоденстваща България. Левски го е казал ясно: „Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и да вървим всички наедно“.

 

Визията на Сърнела Воденичарова


Какво четем:

🔴 СофтУниверсална идея

🔴 Вижте как големите вериги ни карат да харчим повече- прочетете и не им се връзвайте повече

🔴 Александър Димитров: Следят ни по камерите на телефоните

Източник: svobodni



Коментари



горе