Ром и лекар - неочаквано добра комбинация




Въпроси и отговори с д-р Мирослав АНГЕЛОВ



Д-р Мирослав Ангелов (32) е един от 400-те студенти, завършили тази година медицина в София. Той е ром, живее в София, в квартал „Христо Ботев“. Родителите му умират, докато е бил ученик. Баба му Добринка го отглежда заедно с брат му Трендафил.






Като дете чувствахте ли се различен, че сте ром?

Никога. Бил съм различен по приоритетите си. В нашето семейство образованието и доброто възпитание винаги са били приоритет. Баща ми почина, когато бях на 11, а майка - когато бях на 19 г., но никога не са ме карали да правя нещо насила. Знаеха, че моето единствено задължение е да ходя на училище и да уча.

По мое време хората даваха мило и драго децата им да ходят на училище. В кварталното училище от І до VІІІ клас 92 % бяхме роми. Повечето завършиха средното си образование, но малко от тях продължиха.






Реших, че искам да стана лекар още във ІІ клас - за домашно имахме съчинение какъв искам да стана. Доскоро пазех това домашно. Никога не съм имал модел на подражание - да съм видял някого конкретно. Не съм гледал медицински сериали като „Спешно отделение“. Усещал съм, че те са преиграни истории. Дори като студент не гледах такива филми - намирам им „слабите“ места и това ме дразни.

Медицината е тежко и скъпо обучение…

Винаги се хвърлям в дълбокото. Знаех, че ще уча медицина, и още в VІІ-VІІІ клас през лятото не четях книги, а учебниците по биология и химия напред. В ХІІ клас минах подготвителни курсове, но месец преди изпитите майка ми почина внезапно. Явих се на изпит, но местата бяха малко, а конкуренцията - жестока. Класирах се за специалност в медицинския колеж. Записах лаборант. Реших, че за 1 г. ще сменя обстановката, ще намеря различна среда, която да ме изведе от сивото ежедневие. Важно беше да не загубя тренинг за учене, за да кандидатствам отново медицина. Но харесах специалността си и я завърших след 3,5 г. От време навреме поработвах. След това видях, че лаборантската заплата не е достатъчна. Започнах друго - в колцентър изкарвах двойно повече пари. През цялото време мечтата да стана лекар не ме е напускала. Спираше ме скъпата подготовка.






Един ден на 25 г. си казвам: не виждам перспектива да работя по цял ден в офис, затворен, да не зная с кого говоря. Рутината не ми допадаше. Работех за по-добра заплата, но не можех през 2010 г. да си позволя дори да имам компютър вкъщи. Реших да потърся в интернет някой, който да ми припомни материала по химия и биология. Тогава попаднах на обява от фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ на екип на проф. Ивайло Търнев, началник на Неврологичната клиника към УМБАЛ „Александровска“.



Какво представлява този проект?



Имаше конкурс за 20 души от ромски произход в цялата страна за подготовката им за кандидат-студенти по медицина. Нужна беше мотивация и успех от дипломата над 5. Осигуряваха настаняване, ако си от провинцията, храна, учебници, учители - цяла кандидатстудентска подготовка. Курсовете се водеха от преподаватели от Медицинския университет в София. Звучеше невероятно, но аз бях изпуснал срока. На следващия ден останах в работата до късно и написах имейл до фондацията - излях си душата на дълго и на широко. Молех да ме допуснат само до обучението по химия - да си припомня нещата. Не исках целия задълбочен курс. Чудех се кой ли ще чете това писание, но го пуснах, за да уважа труда си. След 2 дни се обади координаторката на проекта и ми каза, че ме допускат до интервю, защото не са сформирали група.



Какви са резултатите на другите роми от този проект?



Над 90% е успеваемостта в групата на проф. Търнов. Обяснението е в комбинацията от добър екип и амбициозни млади хора, които днес са част от здравната ни система.






При мен всичко става по трудния начин, но пък е качествено. Ходех на работа и на курсове, а на изпита не ми стигнаха 13 стотни, бях на първо място в резервите. Викам си: „Край, не оправдах доверието. Било, каквото било - отказвам се.“ Проф. Търнев ме хвана на един сериозен разговор: „Не всичко става отраз в живота. При мен, за да стигна дотук, също не е било лесно и не е ставало веднага. После ще имаш избор.“ Втора година ме включиха в проекта. Тогава напуснах работа - една година баба ми и брат ми ме издържаха, а аз дадох всичко от себе си. Приеха ме едновременно в София, Варна и Плевен. След 2 г. подкрепа в подготовката стигнах до целта си. После с конкурс станах стипендиант на ромски образователен фонд. Така успях за завърша. Да си студент по медицина е много трудно - откъм време, учебниците и пособията са много скъпи. Ако нямаш подкрепа, няма как да стане. Обучението е 6 г., сега работя в болница, но ми предстои 4 години специализация - избрал съм кардиология. Това е сложна и отговорна работа с колоквиуми, изпити, но ще се справя.



Разбраха ли състудентите ви, че сте ром?



Не. Не нося табелка „ром“ на гърба си, но не крия, когато ме питат. Завърших І курс и от бТВ направиха репортаж за мен - даваха го една сутрин в петък. Не знаех, че толкова хора гледат телевизия толкова рано. В понеделник станах „медийна звезда“ - колегите викат: „Абе, Миро, не сме очаквали. То не ти личи“ (смее се). По никакъв начин 6 г. не съм усетил различно отношение - колегите бяха адски възпитани. От 200 души курс нямаше подигравки, подмятания, напротив - винаги са били внимателни.







Не мислите ли да работите в чужбина - за повече пари?



Не. Здравната система у нас е в предколапс. Това видях, докато учех, имах стажове, работех като сестра през свободното си време в кардиологични болници. Никой няма сигурност - нито лекарите, нито пациентите. Искам да променя нещо - за мен и моите близки. Знам, че сам няма да мога. Трябва да съм част от екип, за да се случат нещата.



Това заявка за участие в политиката ли е?



Не, категорично. Искам да съм добър в това, което правя. Искам да остана в България, защото имам морално задължение и искам да съм част от промените.

Вие сте добър пример за ромската общност - с какво?

С желанието си да уча и да постигна нещо. Продължавам да търся още и още - искам да мотивирам младите, че от тях зависи много.

Кои са основните проблеми на ромите?

Не живея в квартала от 5 г., но постоянно ходя там - там са приятелите и близките ми. Раждаемостта вече не е такъв проблем - ромите осъзнават, че не могат да гледат повече от 2 деца. Проблем е лошото образование и ранното отпадане на децата от училище. Качеството на образованието в училищата в ромските махали пада и демотивацията да учиш е голяма.

Ема ИВАНОВА


Какво четем:

🔴 Пеньо Пенев – Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден

🔴 Св. Мина помага при беди, тежки болести и кражби

🔴 Андре Рийо поздравява българската публика за Трети март с "Мила родино" (видео)

Източник: tretavazrast



Коментари



горе