НА ПЪТ: ДО ОДРИН И НАЗАД – ЗА ЛЕКАРСТВА И ЕВТИНИ СТОКИ


Не трябва непременно да сте луд, за да тръгнете на екскурзия за….лекарства…! Това, оказва се, никак не е лесна работа, защото когато в България няма някои лекарства, се налага да ги търсиш извън страната. Съвсем накратко: Имаш здравословен проблем. Трябва да пиеш определени лекарства. Лекарката ти те съветва да ги потърсиш или в аптека в гръцкия граничен град Промахон, или в Турция, които са най-близо до нас. В Гърция по това време искаха актуален PCR-тест, което отнема време. Познати пътуват за Гърция, но не откриват заветния „Колхицин“, който трябва да пиеш, а в България го нямаше по аптеките, има го само в болниците, защото някой пуснал слух, че с това се лекува COVID-19 и изведнъж лекарството става от стратегическо значение, а тези с подагра, какво да правят, да умират от болки ли…, а те са наистина смъртоносни…!? И така това налага пътуване до Турция.
Нощен преход, за по-практично пазаруване. Удобен автобус, вътре като в самолет.

Търбухът на автобуса ни беше препълнен със стоки

Трюма на возилото – пълен с празни куфари и кухи чанти, които скоро ще се препълнят. За първи път пътуваме само за малко до Одрин, само за пазар, екскурзия, която е предназначена само за това. Няма разглеждане на забележителности, няма джамията Селимие, няма църкви, няма общината, няма паметник на архитекта Мимар Коджа Синан…има само пазар, това е целта на пътуването.
Автобусът спира на стокова борса. Слизаме. Тъмно е още. Така нареченият петъчен пазар не работи още. Не работи и борсата, но щом виждат автобуса от България, турците сякаш изскачат от топлите си легла и веднага, в движение започва алъш-веришът. Има дрехи, баклави, чайове, както се казва – от пиле-мляко! Цените – два, до три, че и повече пъти по-ниски от тези у нас! Купуваме малко от това и онова, но общата истерия на пазаруване ни увлича и започва търговска вакханалия – зехтини, маслини, маски по шест стотинки, черен кимион за имунната система, …всичко!

Магазините са пълни, а цените – достъпни

След три часа пазар, следва ….пак пазар, на така нареченото петъчно тържище. То е до реката, или до реките, мястото, където Марица, Тунджа и Арда вървят като едно цяло и се ухажват взаимно. Първо Арда прелъстява Марица и се влива в нея, а малко след Одрин и Тунджа не устоява на чара й и също се влива в Марица.
Пазарът е огромен, това е поне пет пъти софийският „Илиянци“ и поне десет пъти емблематичният Димитровградски пазар. Продава се всичко – от дрехи, до техника. Може и в лири, може и в долари, може и в евро, а може дори и в левове. На място се смята курсът на валутите и алъш-веришът върви та чак пушек се вдига.
По главната улица към джамията и общината, пазаруваме лекарства. Някои ги има, други са с поръчка. На връщане си вземаме и поръчаните. Равносметката ни е: 128 лв. по-малко, отколкото бихме платили в България! А защо е така, как така тези лекарства, на същите фирми, същото количество и съдържание са на една цена у нас и много по-евтини там…?
Обядваме – разбира се легендарният „тава джигер“ – феноменален пържен дроб с люта чушка и суров, бял кромид отстрани. Нещо наистина безумно вкусно, но не и за хора с подагра, които току що са си купили „Аденурик“ и „Колхицин“, на добра цена при това! За тях – омлет с пиле, което също се оказва кулинарен шедьовър!
Обратно към автобуса. А в него натъпкали дори дограма, барабар с вратата. Как се събра в трюма на возилото, така и не разбрахме, но за наше учудване, все пак и това стигна до София. И така, хората пазаруват в Одрин, защото цените наистина са в пъти по-ниски. Всичко е по-евтино, дори и строителните материали, мебелите, лекарствата, храните. Една ромка на пазара за зеленчуци ни пита на български от къде сме. Искала да се прибира с нас към България, омръзнало й в Одрин. Съветваме я да си стои там, Одрин е не просто прекрасен град, той е и много подходящ за живот, а баклавата, която продава е вълшебна! Смее се, но и й се плаче…!
Българка ни моли да мине преди нас в аптеката, бърза, търси и намира лекарство против съсирване. В България тогава почти не се намираше, а й трябвало за родилка! Пускаме я пред нас, благославя ни, а на нас ни става болно, че само на няколко километра от границата ни има такова място, където има всичко и е по-евтино и е по-достъпно, а при нас тогава много от лекарствата се намираха на черно, но на цена умножена по 100…! Такива са времената, объркани времена, но слава Богу, че Одрин е наблизо, а там наистина има всичко за всеки!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ


Какво четем:

🔴 Николета иска 1000 лева за носени ботуши

🔴 Голяма лична трагедия сполетя Азис! Певецът тайно погреба баща си

🔴 Плашещо ВИДЕО! Лед изпълзя на сушата и разруши всичко по пътя си

Източник: България сега



Коментари



горе