Българският Великден


Тази година Светлите Христови празници съвпаднаха с отбелязването на 140 години от Априлското въстание. Тук-там някои духовници се притесниха и дори се противопоставиха на официалните мероприятия по този повод.

Място за притеснения обаче не бива да има. Защото за нас, българите, празникът на Възкресението на Исус Христос е бил винаги и символ на възкресението ни като народ.

Навръх Великден през 1202 година цар Калоян превзема Варна. На Разпети петък, през 1205 година той разбива рицарите на Балдуин.

При това тогава календарът е бил общ и за Източната, и за Западната църква.
Явно когато става въпрос за народност и държава, религията - или поне нейните външни символи - са отстъпвали на втори план.

В този аспект безспорно най-голямото смесване на двете извечни начала - вярата и народността, е станало в оня наистина "български" Великден" на 3 април 1960 г. Когато в Цариград дядо Иларион Макариополски отхвърля духовната власт на константинополските патриарси.

Прави го именно по време на пасхалната служба

Така след почти пет века духовно иго българският народ отново възкръсва за духовен живот.
Едва ли заради това гюргевските съзаклятници, начело със Стефан Стамболов и Георги Бенковски, решават въстанието през 1876 година да започне през пролетта.

След Великден, който тогава се е паднал на 4 април, но скоро след него. Най вероятно решението е било взето в голяма степен от чисто прагматични мотиви. Но може би и съобразявайки се с празника.

В този смисъл - с риск да бъдем обвинени в богохулство! - жертвите и мъченичеството на героите от въстанието могат да бъдат приравнени с мъките, понесени от Христос.

Той умря на кръста за спасение на целия човешки род. Васил Петлешков, един от героите на Априлската епопея, бе изгорен жив,

за да стане мъченик на една национална кауза

Пророците се раждат веднъж на 1000 години. Мъчениците за свободата все пак се появяват по-често. Такива са и нашите герои от 1976 година.

Така че съвпадението през тази година на Възкресението на Нашия Господ с избухването на Априлското въстание прави празника двоен. Още повече, че това съвпадение може да се оспорва от гледна точка на смяната на календара.
Но дори и това не е на най-същественото.

Най-важното е като нация да се опитаме да се поне да се доближим до духа на храбрите панагюрци и търновци, тръгнали на бунт с кремъклийки и черешови топчета срещу все още мощната Османска империя. Духът, превръщащ един народ в нация.
Ето това трябва да празнуваме на 2 май - Велики Понеделник, който съвпадна с датата на въстанието по "нов стил". И да не се притесняваме нито от църковните възражения, нито от т.нар. политкоректност. България днес е част - а винаги е била! - от евроатлантическата цивилизация. Което е просто евфемизъм на "християнска цивилизация". А това не означава примирение, а съпротива срещу всякаква тирания. Защото сам Господ е казал: "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. 10:34).


Какво четем:

🔴 Хапвайте и пийвайте по празниците с мярка

🔴 Представите за добро и зло се подменят

🔴 Двойно повече направления за преглед при специалист

Източник: Стандарт



Коментари



горе