Димитър Талев: Последният правоверен комунист ще умре в България


Заради романа си “На завой”  писателят е пратен в концлагер

 Почитателите на Димитър Талев имат повод за празник. Вече могат да прочетат забранен през 1944 г. и после забравен негов роман.

Издателство “Захарий Стоянов” пусна на пазара “На завой” - 76 години след първото му издание през 1940 г. Заради този роман и други “прегрешения” Талев е пратен в концлагерите “Бобов дол” и “Куциян”.

Димитър Талев Петров-Палисламов е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп, Македония. На 9 г. остава без баща, който е ковач и железар. Младежът расте в трудните години на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и учи с прекъсвания в родния си Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора и завършва гимназия в Битоля през 1920 г.

1966 г. Поклонението пред писателя в Народния театър. Траурното слово чете Георги Джагаров, който наследява Димов като председател на СБП

Разпиляно е и висшето образование на Талев - следва по един семестър медицина и философия в Загреб и Виена (1920-1921) и завършва славянска филология в Софийския университет през 1925 г.

Със съпругата си Ирина и синовете Владимир и Братислав

Първият

публикуван разказ

на младия Талев се казва “В очакване” и излиза през 1917 г. във в. “Родина”. В разказа тогавашните критици откриват силно подражание на Вазов.

През първата половина на 20-те години писателят попада под влиянието на леви идеи и публикува социални разкази в “Работнически вестник”, “Работническо единство”, “Лъч” и в сп. “Нов път”. После съвсем естествено пристрастията му се прехвърлят към темата за Македония.

През 1927 г. постъпва като коректор във в. “Македония” и бързо израства по служебната стълбица на вестника - член на редколегията (1929), главен редактор (1930-1931) и директор (1933-1934).

През това време в. “Македония” се оформя като орган на дясното крило на македонското движение начело с Иван (Ванче) Михайлов. През 1935 г. Димитър Талев става сътрудник в културния отдел на в. “Зора”, а от 1938 до закриването на вестника през 1944 г. е радактор на отдела.

Първата книга

на Талев -

“Сълзите на мама”,

е с приказки за деца. Критиката пише, че тя “носи белезите на неизживян социален сантиментализъм”.

Първото му голямо предизвикателство е трилогията “Усилни години”, която се състои от романите “В дрезгавината на утрото”, “Подем”, “Илинден”. Тя е опит на младия автор да създаде епическо романово четиво за прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско-Преображенското въстание (1903).

Това стремление на младия автор, че “требва да напиша нещо големо за Македония”, след години ще продължи в тетралогията му: “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден” и “Гласовете ви чувам”.

През октомври 1940 г. на петата си годишнина библиотека “Завети” издава романа “На завой”. Във в. “Зора” от 30 януари 1941 г. литературният критик Йордан Бадев дава висока оценка на новата творба на писателя. “Чрез главния си герой Крум Кошеров - пише Бадев - Димитър Талев проследява съдбата на поколението, преживяло покрусата от Балканската и Първата световна война, преживяло драматизма на събитията от 1923 г. и злодеянието над катедралната църква. Докосвайки се до тази болезнена житейска тъкан, и тук, както в цялото си творчество Талев е верен на своя хуманизъм, не се оставя да надделеят авторски предпочитания и антипатии.”

Позитивна е и рецензията на Георги Константинов . “Без да съди и възхвалява, най-съчувствено Талев се е старал да разкрие духовния лик на едно младо поколение, което войната и трагедията на Родината е поставило в трагични и идейни противоречия”, пише Константинов.

Романът е отличен с голямата литературна награда “Веселина Дервентска - д-р Т. Михайлова”, а в. “Труд” го оценява като “ценно постижение на нашата нова белетристика”.

Но идва 9 септември 1944 г. и над главата на писателя надвисват тъмни облаци. “Зора” е спрян и той остава без работа. Изключен е от Съюза на българските писатели. В тревожните дни и нощи, през които безследно изчезват десетки хора, Талев живее с чувството на несигурност за себе си и за семейството си.

На 18 октомври 1944 г. той е арестуван. Веселина Станишева, сестра на съпругата на Талев, вижда привечер как

двама агенти

извеждат зет ѝ

през задния вход

на кооперацията

Талев е заведен в Дирекцията на милицията, после е пратен в Централния софийски затвор. Няма официално обвинение, но е обявен за националист и великобългарски шовинист.

Към всичко това комунистическите властници калкулират и романа “На завой”, който е конфискуван. Няма как те да харесат позицията и развитието на главния герой Крум Кошеров, който е силно разочарован от комунистическите идеи. И не търси изход за обезверения народ в пролетарската революция, а се връща и възстановява занемарения чифлик на починалия си баща. Любовта към земята и трудолюбието ще спасят страната, а не проливане на кръв за измислени идеи, внушава авторът чрез развитието на героя си.

Ето какво казва Крум Кошеров на сестра си: “Знаеш ли, Милке, последният правоверен комунист ще умре в България. И тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние!...”

В края на март 1945 г. Талев е изпратен в “трудовоизправително селище”, както властите евфемистично наричат концлагера в Бобов дол. В края на август 1945 г. писателят е освободен, но през октомври 1947 г. отново ае рестуван. Той е сериозно болен, има тежка язва, но въпреки това е въдворен в рудник “Куциян” на мините в Перник.

В книгата си “Куциян” писателят Йордан Вълчев разказва как носели лоста на Талев, с който разбиват скалите до открития рудник, за да не му тежи. Един ден по време на работата виждат, че Талев го няма сред тях. Оказва се, че

той получава

сърдечен пристъп,

припада и върху него се изсипват въглища. Успяват да го извадят, правят му изкуствено дишане и така го спасяват.

След години пред литературния критик Владимир Свинтила Талев сравнява престоя си в “Куциян” с Голгота: “Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат - да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш и да кажеш: “Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота...”

През февруари 1948 г. Димитър Талев е освободен от “Куциян", но само след няколко месеца семейството му е изселено от София и интернирано в Луковит. Там написва романа си “Железният светилник”, който излиза през 1952 г.

Не така известен е фактът, че Димитър Талев полага основите на романа в подлистници, които печата във в. “Зора” през 1944 г. от 26 февруари до забраната на вестника в края на август - общо 12 броя.

Текстовете в тези подлистници всъщност са цялостни пасажи и дори отделни глави от първите две части на “Железният светилник” - “Хаджи-Серафимовата внука” и “В тъмни времена”. Комунистическите власти заключват и подлистниците, може би в едно чекмедже с “На завой”.

След време, когато вътрешната обстановка в страната и отношенията с Югославия се променят, подлистниците са освободени и върху тях писателят изгражда първия роман от тетралогията си. Но за издаването на “На завой” никога не става и дума.

През 1953 г. излиза вторият роман - “Илинден”, а през следващата 1954-а - “Преспанските камбани”. И чак през 1966 г., малко преди смъртта на автора - четвъртият роман “Гласовете ви чувам”.

Тихомълком Талев е реабилитиран и отличен със званията “заслужил” и “народен деятел на културата”. Става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. През 1966 г. е избран за депутат в V (31-о) народно събрание.

През тази година Димитър Талев беше удостоен посмъртно със званието “почетен гражданин на община Луковит”.

Димитър Талев - класик на българската литература


Какво четем:

🔴 27 години от началото на Българския преход

🔴 Хитът "работа в Испания" вече е изместен от нова дестинация

🔴 Заради "Брекзит" се промени формата на "Тоблерон"-а във Великобритания

Източник: 24 часа



Коментари



горе