Дяволски графити и божествени светлини - полетете над България с Александър Иванов

"Казвам се Александър Иванов и изразявам себе си основно чрез фотография.
Снимам родния си край и България от първия си черно бял филм преди много години. Опитвам се да бъда честен във фотографията, която правя - без монтажи и измислени цветове.
Стоя зад всеки свой кадър като автор и човек.
Снимането за мен е начин на живот."

Александър Иванов е автор на хиляди въздушни снимки на България, правени при полетите му с мотоделтапланер и парапланер. Роден е в Казанлък през 1949 г. Инженер-химик по образование, на 23-години той хваща в ръце първия си фотоапарат "Beirette". Влюбва се завинаги във фотографията и я превръща в професия и призвание. Днес има зад гърба си хиляди снимки и куп самостоятелни изложби, разкриващи многото лица на България. Негови фотографии са отличавани с първа награда в конкурсите на "Zeiss-Praktica" (Берлин), "Canon" и "National Geographic".

"Хвърчащият" фотограф продължава да събира въздействащи мигове и спиращи дъха пейзажи във втория том на албума "България от птичи поглед", чиито представяне бе на 30 януари в Литературен клуб "Перото".

Авторът определя фотографиите, заснети по време на полет, като кръстопът на облаци и топли багри, на дяволски графити и божествени светлини.

Разлиствайки 240-те страници ще срещнем ята от лебеди, язовири, заобиколени от зелени планини, пясъчните дюни на река Дунав, лавандулата и розите край Казанлък.

Към албума има и специален диск, в който на фона на снимките, звучи кавалът на Теодосий Спасов.

Александър Иванов представя Втория си том "България от птичи поглед" - с 215 нови снимки и променено графично решение

Полет над България

"Откакто е на този свят, гледайки птиците, човек е искал да полети. Великият Леонардо го прави само в мечтите и чертежите си. Имах възможността да полетя над България на петдесет и съм щастлив, че този полет продължава. Последните шест години в различни сезони снимах от въздуха национални паркове и резервати, планини, реки, ждрела, язовири, селища, исторически и природни забележителности, открити рудници и кариери, хвостохранилища и огромни котловани. Отново - Черноморието, Дунав, Поломието, родния

Казанлъшки край. Натрупаха се нови снимки, които след дълъг подбор реших да събера в този втори том.

Добруджа в землището на село Красен, община Генерал Тошево

Устието на Велека, 06.11.2016 г.

Зеленото сърце кариера за каолин, гр. Ветово

Вълшебната планина – Орбел, Юденица, Перин, Пирин

"Цялото птиче царство в този мразовит февруарски ден се е приютило на завет при устието на река Велека"

Жътва на рапица, Добруджа

Паневритмия, философски израз на Любовта, Мъдростта, Правдата, Добродетелта и Истината, езерото "Бъбрека", 19 август 2016 г.

Въздушната фотография от мотоделтапланер си има своя специфика. Пилотите, с които летя, са изключителни професионалисти - смели и опитни мои приятели. Обикновено следваме предварително набелязани маршрути,но винаги има изненади и в тяхната непредвидимост е голямата Магия...

Най-ценното на полета е, че нищо не се повтаря - че винаги е различно.

Опитвам се в снимките да отразявам това, което виждат очите. Но и сърцето. Не съм равнодушен докато гледам хората отгоре - особено тези, които работят на малките нивички, захвърлени в планината...

В късна есен летим над Източни Родопи - над каменна махала в развалини, отдавна напусната от обитателите си. Изведнъж незнайно откъде се появяват десетина крави и куче, придружени от овчар... И в картината под нас проблясва надежда.

Земята с нейните форми и цветове винаги е била обект на фотографските ми търсения, лутания, възторзи... Терени като тези, които представям сега, снимам от много години, но видени през инженерния ми поглед и мислене, те придобиват по-изчистен и особен вид.

Особено емоционални и запомнящи бяха полетите над Безкрайния Балкан, над Великата Рила и над Вълшебния Пирин... Благодарен съм на съдбата, че можах да преживея и това - да открия в убиването на Земята и в разрухата красота и поезия, писана с разкривения почерк на моя съвременник.

Препоръчвам на всички, които имат желание и възможности - не чакайте да станете на петдесет, за да полетите над България - това невероятно място, кръстопът на облаци и топли багри, на вихрушки и лавини, на дяволски графити и божествени светлини."

Черното езеро на ТЕЦ "Брикел"