Богатствата на България - Бабини Видини кули


Построена е в края на X в. върху останките на античен укрепен пункт от дунавската граница на Римската империя. През следващите столетия „Баба Вида“ е престроявана многократно. Винаги е била мощна твърдина – през 1003 г. византийският император Василий II успял да я превземе след цели 8 месеца обсада. Още първите владетели на Бдинското деспотство – Ростислав, Шишман I, Белаур – използват крепостта за свой замък. При видинския цар Иван Срацимир, чието име носи главната кула на замъка, „Баба Вида“ придобива приблизително днешния си вид.

Според легендата болярската дъщеря Вида, разочарована от съпрузите на сестрите си, които пропилели бащиното им богатство, се оттеглила в замък и живяла там до дълбока старост. От замъка отбранявала своите поданици и земи от вражески нападения. В нейна чест хората го нарекли „Бабини Видини кули“. Крепостта е престроявана и използвана и през вековете на османското владичество – включително за оръжеен склад и затвор. След Освобождението е предоставена на военните и достъпът до нея е ограничен. От 1956 до 1962 г. се провеждат първите археологически проучвания. От 1958 г. „Баба Вида“ е отворена за посещения. Там е изграден и музей, а през 1964 г. замъкът е обявен за паметник на културата с национално значение. Естественият му декор е използван за заснемане на много филмови сцени. Там се намира и видинският летен театър. 

Крепостта  е главна забележителност на гр. Видин. Има неправилна четириъгълна форма; всяка от страните є е дълга около 70 м. Състои се от 2 основни стени, изграждащи 2 концентрични четириъгълника. Вътрешната, по-висока стена е с 9 кули, а по-ниската външна има 2 кули и е опасана с ров с вода, широк 12 и дълбок 6 м. Над него е имало подвижен мост към единствената достъпна точка – входа от северната страна на крепостта. Днес мостът е каменен.

След входната кула се преминава в първия вътрешен двор, а кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор, който през Средновековието е бил по-обширен; в него се издигали еднокорабна църква и други две сгради, разрушени при изграждането на складове и казарми в началото на XVIII в. Последните боеве тук се водили по време на Сръбско-българската война през 1885 г.

Текст: Любомир Кюмюрджиев; Снимка: Иван Василев


Какво четем:

🔴 Лавина от оферти за работа за незрящия Виктор

🔴 Татяна Лолова още се обяснява в любов на мъжа си

🔴 Категорично отказвам от данъците си да издържам размножаването на непълнолетни и малолетни малцинства

Източник: nationalgeographic



Коментари



горе