Шипка винаги ще бъде цяла България!


Всяка година февруари ни прихваща нещо и тръгваме към връх Шипка…Той боят там е месец август, а Освобождението – на 3 март и всеки българин знае, че Русия побеждава Османската империя, след което България вече я има на картата, но боят за връх Шипка е решителният бой в Руско – турската война и в него българските опълченци не само не се посрамват, а и доказват, че могат да  се бият  до последна капка кръв за свободата на майка България…Може би това е причината на връх Шипка най – много да се чувстваме и българи, и свободни…

Освен че е февруари, е и делничен ден, но когато стигаме връх Шипка, тук е пълно с хора – двойки момичета и момчета, компания на средна възраст, пъргав младеж с националното знаме върху раменета си, двама възрастни мъже с жените си, увити в шалове, млади жени и мъже, някакви шумни италианци, черно куче с подранила мартеница на вратлето, полицай… И влизаме в паметника, и мяркам долу  двете бели статуи на българския опълченец и руския воин, с леко приведените глави, които винаги са ми изглеждали като завинаги заспали вечния си сън, но останали прави, за да пазят Шипка, което значи – и свободата на България…

После пъплим нагоре по тясната стълба и на всеки от шестте или седемте етажа хора гледат картини, медали, карти, пушки, а  на терасата най – отгоре заварваме 10-15 момичета и момчета в маскировъчни униформи и един запасен полковник, опънал на стойка далекоглед…И човекът с патетичен глас им говори:“Там, в далечината, някога имаше производство, цъфтеше промишленост …“, а младите се подсмихват един на друг и хич не им е до индустрията от времето, когато не са били родени…Обикаляме в кръг и и айде пак долу, където пазачът пита още ли са горе военните …И ние му отговаряме нещо, и той почва, ама незлобно: “Тоя полковник ще ме скъса… Постоянно води тук курсанти от Военното училище във Велико Търново…Е тая манивела на картечницата – и той посочва една – е то не бе въртене, не бе чудо да им показва как стреля, накрая я вързахме с един канап, че я разглоби от въртене…Той, човекът, хубаво разказва, ама те луди – млади…Е сега ще ги заведе и на Орлово гнездо да им изнесе една лекция, патриот, какво да го правиш…“

И когато вече сме обходили с поглед цялата околност и заснежените върхове на Стара планина от белите камъни и високия кръст на Орлово гнездо, и когато за не знам си кой път сме усетили колко свободно се диша тук, поемаме наопаки, а на най – тясното място ни пресрещат момчетата и момичетата в маскировъчните униформи, зачервили бузи от лазенето по стръмнината, а най – отпред върви полковникът с далекогледа. Той им хвърля смразяващ поглед,  което ще рече да ни изчакат да слезем, защото не можем да се разминем по камъните, на които едва се намира място да се стъпи…Ние поздравяваме, полковникът поглежда младите и те отривисто отвръщат: „Здравейте!“ Смъкваме се и като се разминаваме, аз извиквам: “Да живей България!“ Тоя път обаче полковникът закъснява с погледа точно 1 секунда, колкото в нея момчетата и момичетата да извикат в един глас: “Да живей България!“….

И по далечните урви отеква „Да живей Българияяяя…Да живей Българияяяя…Да живей Българияяяя…“  Това с ехото не беше точно така, но какво значение има – връх Шипка винаги е бил и ще бъде цяла България…


Какво четем:

🔴 Отпадат месечните лимити, отпада чакането с месеци за прием в болница

🔴 Чеснови банички на тиган с пилешко, кашкавал и магданоз

🔴 8 БИЛКИ И ПОДПРАВКИ, КОИТО СА БЕЗЦЕННИ ЗА ЗДРАВЕТО НИ

Източник: newme



Коментари



горе