Историята на първия български мол
ЦУМ – емблемата на изобилието по време на социализма, мястото за срещи на младите
софиянци, сградата, която приюти първия „Москвич“ и бе възпята от легендарната
Леа Иванова, тази седмица отбеляза своя 58-годишен рожден ден. Първият социалистически
мол, построен по съветски образец и сочен за най-големия на Балканите, и днес
е търговски център. Но за поколенията отпреди 1989 г. той означава много повече
от пазаруване. Сградата е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. и
е построена година по-късно в архитектурния център на София, т. нар. Ларго. Самият
Николов има интересна и драматична съдба.
Роден е във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г. го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в България и разгръща мащабна дейност – проектира окръжната сметна палата в Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция на мини „Перник“.
През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия – губи единствения
си син, който следва в Германия. Младежът бил увлечен от левичарските идеи и след сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът
му – изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България. Изпада
в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса
и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към
архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект
за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството
на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет.
Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче.
ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум. Сградата и до днес е
величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани
и първите ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия
и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата
на майсторите. На първия етаж са детските играчки.
Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма „Таралежите се раждат
без бодли“. На втория етаж са „дамските стоки“, а на третото ниво – „мъжките“.
На последния етаж са се продавали китари. Появяват се рекламни брошури, наречени
„Една седмица в София“, в които посещението на ЦУМ е в задължителната програма.
На витрината на магазина е поставена на въртяща се платформа мечтата на всеки
средностатистически българин в онези години – „Москвич 403“. „Той не палеше, а хората го гледаха, като че ли е международната космическа станция
„Мир“, разказват съвременници. После се появяват последните модели „Жигули“, „Вартбург“,
дори „Рено Дофин“, който е емблематичен автомобил за онова време.
Пенсионираният акушер-гинеколог д-р Димитър Джумалиев, който е запален играч
на тото, през 1958 г. познава петица и печели 40 000 лв. По онова време средната
годишна заплата у нас е 8350 лв. „Това бе огромна сума. Купих си „Рено Дофин“ от витрината на ЦУМ за 19 500
лв. – това бе първата частна кола в Луковит, имаше 2-3 волги на кмета и партийния
секретар. С останалите пари взехме мебели и покъщнина“, разказва преди време медикът.
„Предстоеше ми абитуриентски бал, а живеех в малък град, където по магазините нямаше нищо. Обувките ми бяха запазени в другия край на България 6 месеца преди датата на бала, всичко друго бе готово, но нямах рокля. Мъчителните обиколки из магазините „Валентина“ в големите градове бяха напразни, „Яница“ – Елхово също не предлагаха нищо подходящо. Така майка ми реши да отидем в София. Пътувахме цяла нощ с влака и на сутринта тя беше там – моята рокля, в ЦУМ. Още я пазя!“, разказва 41-годишната Екатерина, за която магазинът е метафора на рога на изобилието в годините преди 1989 г.
Точно по този начин описва съветския мол суинг легендата Леа Иванова, която през
50-те години на ХХ век започва да работи с оркестъра на Концертна дирекция. По
музика на Бенцион Елиезер тя записва парчето „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“, в което пее как
с пълно портмоне ще обходи „тоя друм сред витрините на ЦУМ“ и се заканва как „в
тоя благодатен час нещичко ще купя аз“. От втория куплет разбираме, че по това време в соцмола се е предлагало почти
всичко: „От аванса ни следа, ала туй не е беда, че сега поне във къщи никой няма
да се мръщи. Купих шлифер, нов балтон, шапка нова с нов фасон и червило, и чепици, и лепило, и фъстъци, нов юрган и нов тиган
– всичко, всичко купих с плам! И килимче за тъщата и гърненца за децата!“.
Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. ЦУМ си работи като универсален магазин за конфекция, парфюмерия, козметика, електроника, а след обновяването през 2001 г., в което участва британски екип, е открит отново като търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. 3 г. по-късно сградата е купена от бизнесмена Георги Гергов за 30 милиона евро. Оттогава съдбата на ЦУМ е постоянно под въпрос. Проф. Божидар Димитров предлага сградата да приюти Националния исторически музей. Последно при правителството на ГЕРБ културният министър Вежди Рашидов преговаря с Гергов, тъй като бизнесменът бил на загуба от ЦУМ заради конкуренцията на моловете и с радост би се отървал, срещу компенсации с атрактивни за него държавни сгради.
Идеята на Рашидов бе НИМ да иде в ЦУМ непосредствено до антиките на Ларгото,
за да се формира там цял музеен комплекс. От двете страни на ЦУМ има раннохристиянски
църкви, там са и разкопките от древна Сердика, но до споразумение не се стигна.
Друга идея от края на миналата година е руснаци да купят сградата, за да направят
в нея Музей на православието на Балканите. Развитие по въпроса обаче също няма.
Така или иначе, 58-годишният ЦУМ остава един от културните и архитектурни символи
на България.
А писателят Димитър Шумналиев разказва за него така: „ЦУМ беше „терен“, нагласени и случайни срещи, музика, свалки, мраморни коридори,
многоетажна галерия.
Беше топъл през зимата. Зад вратите духат горещи вентилатори, влизаш като в концертна
зала (…) ЦУМ беше стъргалото. Модната фиеста. Манекенките дефилираха с модели
от ТПК „Елхово“, по-късно филиал на ЦНСМ (Център за нови стоки и мода). (…) ЦУМ
беше нашата първа ключалка, онази малка наблюдателница, която прави света голям
(…) ЦУМ видя какво ли не. Разположен в центъра на столицата, той е, така да се
каже, исторически воайор.
Обрати, протести, митинги, ограждения. От близо четвърт век все има какво да запечатва. Мамка му, ще остане да зяпа и след нас. Паметта му е обречена да тежи повече от нашата – понеже нашата в един момент прекъсва да си зарежда чиповете. Моловете трябва да му завиждат. Нямат неговата биография. И памет нямат. ЦУМ е нашият дневник на съзряването. На отварянето. Показваше ни повече от който и да било друг магазин. Защото ЦУМ не е магазин. Той е достоен за реликва“.
Какво четем:
🔴 Пловдивските евреи искат Нобелова награда за Българската православна църква🔴 Деца? Какво беше това...
🔴 10 истини за приятелството
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
