РЕЧ КЪМ ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО ЦАР ФЕРДИНАНД


На 22 септември 1908 година в старата историческа църква” Св. 40 мъченици” във Велико Търново е обявено провъзгласяването от Негово Величество, българския цар Фердинанд, съединена България за независимо царство и титулуването на Негово Величество за I Български цар

                           Ваше Величество,

Още един знаменателен момент в живота на майка България, още един велик ден в историята на българския народ, още един величествен подвиг в живота на Ваше Величество,нашия любим цар! Майка България, която преди векове е била силно царство на Балканския полуостров, в редовете на първите европейски държави; майка България, която след това попадна под пет вековното тежко иго и бе на изгубване от света и отдавна заличена от картата на европейските народи; майка България, която отпосле, по милостта на Царя Освободителя и смелостта на своите синове, при всичко, че и много изкастрена се освободи от непосилното робство, макар и до ден днешен да бъде зависима, васална държава- днес майка България с Божията милост и неуморимите трудове на Ваше Величество, хвърля всякакво петно от своето име,разчистя окончателно  сметките си с всяка васалност, провъзгласява  се за независимо Българско Царство и заявява на народите, че нейните синове са достойни за свободен самостоятелен живот!О, кое българско сърце няма да затупти пред тая радостна вест, коя българска душа няма пламенно да загори пред тоя велик свещен момент…!

Спомням си думите на псалмопевеца, който,опит от радост,по случай изляната върху  народа му веляка милост Божия, вика:” Хвалите Бога в тимпан и лице, хвалите Его в струнах и орган…Воспейте Ему песен нову…Да возвеселится Израело сотворшем Его и синове Ciони възрадуется Цар своем.Защото Господ Бог благоволи да излее великата Си милост над своя народ.”Нека и  ние хвалим Господа Бог, нека и ние Му възпеем песен нова, нека и ние се радваме и веселим, защото голяма милост се изля над българския народ и българската земя: от тоя знаменит момент България става независимо царство със свои любим Цар. Аз, вярвам, че и гробовете, които осейват свещената земя, на която стоим, гробовете на тая светиня на българския народ, църквата” Св. 40 мъченици”,величествения Хисар и Трапезица, искат да се разгърнат и освободят нашите велики прадеди, за да се присъединят в настоящия тържествен момент към великата радост на своите потомци.

Да, велик и свещен е тоя момент и ние търновци, които всеки ден и всяка минута се срещаме с великите останки на някогашна Велика България , напълно съзнаваме неговото величие и не можем да не се радваме, да не тържествуваме, да не ликуваме, още повече удостоени с присъствието на Ваше Величество, нашия любим цар. Но с нас днес се радва и ликува целия български народ, опит от днешното  велико събитие и бъдете уверени Ваше Величество, че той е готов рамо до рамо с Вас, като един човек, да отстоява честта и славата на България.

            Царю,

Нека всевишния Господ Бог Ви дарува силата и мъдростта  на великите славни Ваши предшественици- Български царе, нека неотстъпно Ви ръководи Неговата всемогъща десница и нека най- вече продължи Вашите дни, за да видите България на онова величие, към което е отправен Вашия поглед- онова величие, оная сила и слава, за които говорят стърчащите  развалини на Хисаря и Трапезица.

Благоденственое и мирное житие здравие и же и спасение во всем благое поспешение на враг же победу и господи, богочестивому и христалюбиво му царю нашему Фердинанду и сохрани его на многая лет.

Произнесена на 22 септември 1908 година от свещеник Стефан Абаджиев

Стефчо Кирин


Четете още:

🔴 Осмата ни национална кауза – духовното обединение на нацията

🔴 Изневяра

🔴 Космическа ли е българската шевица?









Коментари

горе