Малко известни факти за живота на великия Енрико Карузо ( снмките са взети от интеренет)


ЕНРИКО КАРУЗО
1873- 1921 година

Анна и Марчелино Карузо имаха 21 деца. Осемнадесет починаха- деветнадесетото живя и стана най- великия певец в света. Енрико направи първият си дебют на сцената на опера Метрoполитен в Ню Йорк през 1903 г. Той пя своята последна ария на същата сцена седемнадесет години по- късно. Няколко месеца след това Карузо почина. Милиони мъже и жени плакаха за него. Карузо не беше само един изключителен глас, но и един велик и мил човек обичан от всички.
Метрoполитен Опера беше неговия дом, но неговата слава се носеше по всички световни столици- от Буенос Айрес до Москва. Където отиваше той, тълпа от хора се събираха около него. В ресторанта хората ставаха на крака и го аплодираха. За да избегне шума, той се хранеше в къщи или в един малък ресторант в покрайнините на Ню Йорк , където ядеше с задоволство спагети, а след обедите играеше на карти със съдържателя. Хиляди търговски артикули, от цигари до сапун бяха наречени на негово име. Все още съществуват десетки ресторанти в Ню Йорк, наречени „Карузо”. Един беше кръстил своя кон за надбягване на името на певеца. Карузо без изключение залагаше на този кон при надбягванията. Той никога не спечели.
Финансово Карузо установи рекорди в онези години, когато радиото липсваше. Той никога не поиска от Метрополитен хонорар по- голям от 2500 долара на представление, но в Куба той получи 10000долари, а в Мексико 15000 долара. Той отказа едно предложение от 250000 долара за едно двумесечно турне из Южна Америка. Той спечели повече от 10 милиона долара през своята певческа кариера, както и от многобройните плочи, върху които беше регистриран гласът му. Колко е голям интересът към Карузо и неговите песни, можем да съдим по следното: за Коледа 1943 г. са били издадени 18000 албума с негови плочи, всяка една на цена 10 долара. За един ден всичко е било разпродадено.
Една вечер в Брюксел имало голям шум под прозореца на неговата стая. Карузо отворил прозореца и видял една тълпа от няколко хиляди души, за които нямало места в театъра. Тази вечер било гала представление, където присъствали и царски особи. Карузо помислил за момент и след това изпял главните арии от операта, която събралия се народ под неговия прозорец не можел да чуе. Един ден той подписал чекове за повече от 200 души- бедни хора, които той издържал всеки месечно. Неговата жена му казала: „Разбира се, всички тези не заслужават това!” „Вярно е това- отговорил Карузо- но аз не мога да зная кои от тях го заслужават и кои не.” Една сутрин той се разхождал из Ню Йорк с Бруно Зитари, неговия секретар. „Не е право- казал Карузо-ние идваме тука, взимаме парите на хората и си заминаваме. Ние трябва да оставим нещо и в тази страна.”Карузо влиза в първия порцеланов магазин, купува всичката стока и я изпраща на своите бедни приятели по света.
Енрико е роден в Неапол, Италия. Той посещава училището само няколко години, тъй като баща му искал той да поеме работата му. Но Енрико искал да стане певец, окуражаван и подпомаган от майка си. Неговото първо явяване пред един професор по музика било неуспешно. „Твоят глас- му казал професора- прилича на вятър, който се промушва през прозореца.” Енрико обаче получава позволение да слуша лекциите на професора. В края на учебната година Карузо попитал учителят си какво смята за своя ученик!Професорът отговорил, че е много възхитен. Един ден Енрико пристига в едно близко градче, и тъй като знаел, че шансовете да го приемат в някоя опера били малки, той сяда и се запива със своите приятели. Тази вечер тенорът в операта бил болен. Енрико отива да го замества. Той пял добре, но не можал да се държи на краката си. След операта директорът го изхвърля с думите „пияница”и „гамен”. Но след този свой пръв дебют започва неговият прогрес. В следващите десет години той става един от най- добрите италиански тенори и пее по всички по- големи столици на Европа. Той бива поканен в Метрополитен, Ню Йорк. Неговият пръв дебют е бил Риголето.
Това, което се изисква от един един голям певец, Карузо обяснил един ден така - широки гърди, голяма уста, 90% памет и 10% интелигентност, много труд и нещо в сърцето. Той имал почти всички тези качества- интелигентност, чувство и физика. Неговите гърди се разширявали 18 сантиметра, когато той поемал дъх. Преди да излезе на сцената Карузо следвал една много сложна процедура, която той сам си бил измислил. Първо той правил гаргара с топла солена вода и малко шведско енфие, което изчиствало носът му. Веднага след това последвало една голяма чаша английска ракия и една ябълка.
Карузо винаги е бил много чувствителен към критиката. Когато в град Бостън бил силно разкритикуван се заклел никога да не пее там. И това той сторил. Но Карузо обичал хумора. Той обичал да закача своите колеги и не им се сърдил на техните закачки. При едно представление на Тоска, Антонио Скоти се навел да вземе една четка от земята. Тя се оказала закована. Карузо бил сторил това.
През декември 1920 година както Карузо пял една ария от „Елексира на любовта” един кръвоносен съд се скъсал в гърлото му. Той бива подложен на няколко операции, но всички излезли неуспещни. На следната година той заминава за своя роден град и там в един малък, но тих хотел, с изглед към неаполитанския залив, Карузо умира на 48 годишна възраст. Ако Карузо чуеше своите плочи слушани с трепет по цял свят, неговото благо и пълно с обич сърце би отговорило: „Колко мило от тези хора, все още си спомнят за мене, след толкова години.”

Стефчо Кирин


Четете още:

🔴 Смели дела и силни думи от големи българи

🔴 Силата на българските носии 3

🔴 Силата на българските носии 2









Коментари

горе