Привилегията да бъдеш българин - интервю с Северина Тенева
В суров вид диамантът прилича на обикновен камък. Трябва да се шлифова много
добре, за да покаже неземната си красота. Така е и с нас – хората. Ако преодоляваш
необичайни трудности и ти се налага да се променяш душевно и емоционално, за да
оцелееш, ти си българин. Честито!
С днешна дата е привилегия да бъдеш българин.
Ние винаги сме по-трудолюбиви, по-умни, по-находчиви, по-приспособими към промяната,
но не и в България. Там винаги сме недооценени, пренебрегвани, използвани и отритнати
от родното, от нашата си система. Тя винаги е работила срещу нас и никога за нас.
В този времеви промеждутък трябва да се преборим за родината си, за да я има.
Просто, за да я има. Всеки един от нас търси правилния път и вярната стратегия
да съхрани, да
Кога реши, че ще заживееш в чужбина, и от какво бе продиктувано това решение?Специално за Дания, случайността ме доведе тук. Преди време съм живяла и в САЩ. Не исках да живея в чужбина, понеже обичам България. Времето прекарано в САЩ, ме провокира да се завърна в родината и да се опитам да променя нещо, да живея и да се развивам в България. По време на кризата през 2008 година работата рязко намаля. Тогава работих за най-голямата PR агенция в България – M3 Communications Group, заедно с Максим Бехар. Една моя приятелка ме покани да презентирам образованието в Дания. Презентирайки, научих много за Дания и така реших да замина. Всъщност това е истината – приеха ме да уча „Маркетинг” в местния университет и заживях в Дания. И вече седма година съм зад граница.
Между това да остана в България и да се оплаквам, че трудът не е платен добре, реших да избера алтернативен вариант и да направя нещо за себе си. И реших да инвестирам в ново образование.
Как би искала да се промени България за в бъдеще, за нас и за тези, които идват след нас?Аз мисля, че България, това сме ние. Където и да сме, общо взето, с начина, по който се държим, с начина, по който мислим, с идеите, които имаме, с вярата, с усилията , които полагаме, ние представяме България, където и да сме. Няма никакво значение дали работиш за бъдещето на България тук или в България. Да, мнoго ще е хубаво всички да сме си в България, но за съжаление нямаме икономическия фактор, за да останем там. Заради това за мен е важно да знам, че усилията, които правим, са градивни. Светът вече е доста глобален. България обезлюдява, мъчно ми е, защото България за мен има повече емоционална стойност, отколкото като институция. Бих искала да е по-добра държавна институция. И ще се постарая с усилията, които правя, България да става по-добра държава за всички нас. Трудно е, когато това се случва дистанционно, но това е реалността. Нашите родители са там, приятели все още имам, сестра ми живее в България. Надявам се, че ще имаме повод с това, което сме допринесли тук, да имаме повече самочувствие и самосъзнание като българи.
Имаш ли желание да се развиваш на родна почва в някакъв етап от кариерата си?Всеки според мен иска да живее там, където е роден. Проблемът е, че когато човек излезе в чужбина, му се променя оценката за много неща. Аз също твърдя за себе си, че много съм се променила. Основното е, че се научих да се приспособявам, независимо от всичко. Дания не е мой роден дом, но в един момент стана дом. Тук завърших, тук намерих работа и любов включително – и в един момент осъзнах,че това е моят живот. Трудно е, когато трябва да се прибереш, ние сме позабравили доста неща, не сме близо до проблемите там и до семействата си и това нещо ни отдалечава. И се получава, че нито тук ни е истински роден дом, нито там. Някъде по средата сме.
Какъв е твоят съвет към тези, които поемат по пътя зад граница?Човек трябва да знае, че навсякъде има плюсове и минуси. И не трябва да имаш големи очаквания. Това, че нещата се случват лесно, е мит. Лесно няма никъде. Трябва да знаеш защо го правиш и кое е важното. Да не забравяш защо си напуснал родината си на първо място. Трябва да избереш дали ще говориш чужд език, дали ще имаш семейство с чужденец може би или с българин в чужбина и ще си гледаш децата, трябва да си решиш. Или да останеш в България, за да си близо до семейството и близките, но с по-малко възможности.
Кое те прави щастлива зад граница?Например здравеопазването ме прави щастлива. Знам, че данъците ми отиват за тази безплатна здравна система, а не само за семейства в неравностойно положение. Не знам доколко е ефективно винаги, но това е отделен въпрос. Като цяло има кой да се погрижи за мен. Имам малко опит вече, понеже ми се наложи да ме оперират и мина чудесно. Общо взето, мога да кажа само хубави неща за здравната датска система.
Образованието също ме прави щастлива. Тук то е безплатно. И е добре да се учи от последните образователни източници, хубаво е в програмата да са включени стажове и практическо обучение. Учебниците винаги са нови, базата се модернизира постоянно според нуждите на учащите. Това ти предоставя една актуална информация и можеш да се обучиш добре в твоята сфера.
Кое най-много те изненадва в Дания?Много неща ме изненадват. Хората като цяло са доста различни от нас. Ние сме топли и сърдечни хора. Не мога да кажа, че датчаните не са сърдечни, но по някакъв техен начин те са сърдечни. И все пак изключително дълго време трябва на човек, колкото и да е социален, да го приемат. Да се интегрира. Факт е, че интеграция няма. А има толкова интеграционни програми. Това ме изненадва главно. Една толкова добре развита държава, с претенции, че е много глобална, и фактът, че почти всеки говори английски език, не може да интегрира чужденците си. Чисто икономически пък Дания много разчита на чужденците си. На този фактор, който е главна движеща сила в икономиката на развитите държави. Има много чужденци и бежанци, а няма реална интеграция. Всички са разделени по групи. Това е много показателно, че нещата не са много искрени.
Твоето пожелание към всички българи.На всички пожелавам да са здрави. Това е най-важното.
И да продължават да са все така силни и усърдни, защото, където и да отидем, се оказва, че сме най-работливите, с най-голям ентусиазъм за работа. На датчаните например много им липсва този ентусиазъм и хъс.
И да си запазим позитивното отношение. Ние си мислим, че сме негативно настроени, докато не видим останалите „позитивисти”.
Любима мисъл или цитат от книга?„Животът не е в това да получаваш и имаш, а в това да даваш и бъдеш!’’
Опиши България с една дума.Несподелена любов. Две са.
Какво четем:
🔴 Атанас Вълев: Ако имах парите на Тръмп, щях да обновя Пловдив🔴 Нина Добрев: България се промени по прекрасен начин
🔴 Как един българин проби в Дубай
Коментари
Последвайте ни във facebook!
