Българите сме докоснати от Бог във всичко, което правим


Тя е неприлично талантлива, владее пет езика, сърцето на венецуелски диригент и оперната публика на два континента. Животът й започва от гарсониера в Пловдив, а майка й Теменужка често редуцира хляба на семейството, за да плати уроците й по пеене и пиано. Завършила Консерваторията в Женева, покорила „Метрополитън” с бебе на ръце и с ролята на Мими в „Бохеми”, в края на миналата година Соня Йончева получи първата си номинация за „Грами”. 2016-а Йончева изпрати и с номинация на списанието What's On Stage за изключително постижение в главна роля за „Норма”, с която разтърси Royal Opera House в Лондон. След успешния си дебют Paris, Mon Amour през февруари Соня издаде втория си албум „Хендел” (Sony Classical/”Вирджиния рекърдс”). „Монитор“ се свърза с нея за повече подробности около проекта.

- Соня, първият ви албум беше посветен на Париж – града, който отвори сцената си за таланта ви. Какво обаче подхранва любовта ви към Хендел, чиито шедьоври събрахте във втория си диск?

- Винаги съм искала да запиша албум с творби на Хендел. С продуцентите ми в Sony Classical решихме, че сега е подходящият момент това да се случи, отколкото след пет години, когато ще съм минала на друг, по-тежък репертоар и гласът ми ще бъде по-лиричен.

- В този албум гласът ви действа като универсално успокоително, а музиката пренася в друго измерение. Мислили ли сте за изкуството си като за вид терапия към публиката?

- Точно това беше целта ми – да направя един атипичен Хендел, който да се изпее с по-лиричен, пълен с цветове глас. Обикновено музиката на Хендел приляга на артисти с „по-бели“ гласове, такива, в които няма много вибрато и се доближават повече до църковната музика. Но реших да запиша този албум с автентичния си глас. Един от големите диригенти, с които работя – Уилям Кристи, ми каза „Пей, както го чувстваш“. И в това е истинският смисъл на музиката - да бъдеш искрен и първичен.

За мен музиката не е само професия, тя е невероятна медитация, свързана с друго измерение. Тя лекува липси, психологически проблеми, тя е най-красивият манипулатор на човешкия мозък.

- Имате ли нужда от уединение, когато записвате? Концентрирате ли се с продължително мълчание или йога?

- Най-много обичам, когато сме с всички музиканти и усещам, че цялата ни енергия е концентрирана в крайната цел – тази музика да бъде реализирана по възможно най-истинския начин. Ключовата фраза за мен по време на записи е „работа в екип“. Когато съм на сцената, също търся подкрепата и емоционалния синхрон в оркестъра, в диригента.

- Поздравления за номинацията ви за „Грами“ в категорията за класическа музика за „Сватбата на Фигаро“. Къде ви завари новината и бяхте ли на церемонията в Ел Ей?

- Разбрах случайно от медиите, че дискът е номиниран за „Грами“, а после всички артисти в този проект получихме официално писмо от Националната академия за звукозапис. Не успях да стигна до шоуто, защото имах репетиции в Ню Йорк с „Травиата“. Знам, че да бъдеш номиниран, е важно за всеки артист в този бизнес, важно е и да спечелиш, но самият факт, че трудът ти е забелязан и оценен с номинация също действа поощряващо.

- Намирам ви в Ню Йорк. Върху какво работите в момента? Все толкова инфарктен ли е графикът ви?

- Темповете на работа са точно такива, всеки ден балансирам между фотосесии и интервюта, но сега съм в периода на спектаклите. Вчера мина втората ми „Травиата“ в „Метрополитън“ и ми остават още пет. Вече броя часовете до мига, в който ще се прибера в Европа, за да видя мъжа си. Далече сме един от друг вече месец и половина.

- Къде е Доминго Хиндоян в момента?

- В Норвегия, поставя Turco in Italia на Росини и няма как да се отклони за ден или два от програмата си, а и Америка и Норвегия не са близки съседки... Сложно е, когато човек има семейство, иска всичките му проблеми да са споделени и ние общуваме в whatsapp. Справяме се.

- Монсерат Кабайе съветва учениците си да слагат по три книги на корема си, за да овладеят дишането си. Вие прилагали ли сте такива тактики в студентските си години?

- Чувала съм за тези техники, както и за учителки, които те съветват да преместиш цяло пиано с горната част на тялото си, докато дишаш. Това ми идва малко екстремно, никога не съм прибягвала до такива неща. Но винаги съм се опитвала да намеря нещо друго, например вътрешната си сила и фокус, като йогите и хората, които медитират. Умея да слушам тялото си. Вътрешната концентрация ми е по-важна, отколкото чисто физическата.

- Пътят ви в музиката започва от Пловдив, минава през първото място на „Опералия“, Консерваторията в Женева и сцените в повечето световни столици. Кога ви е било най-трудно?

- Не съм имала момент, в който да съм била на ръба да се откажа. Нашата работа не е много лесна – на сцената хората имат невероятен достъп до нас, влизат под кожата ти и усещаш толкова много различни енергии... Това е силен момент, след който се чувствам много уязвима и крехка, имам нужда да се събера с близките си, за да върна усещанията от моя си свят. Трудно е да намериш разделител между личното пространство и сцената. Двете неща вървят паралелно и за артиста е трудно да организира живота си така, че едното да не страда за сметка на другото. За мое щастие имам стабилно семейство - майка ми е още до мен, брат ми ме подкрепя, съпругът ми е прекрасен и се грижим един за друг.

- Чуждата преса ви определя като „най-добрата Виолета от Мария Калас насам“. Ясно е, че зад такова признание стоят къртовски труд, талант, дисциплина... Когато четете такива ревюта, казвате ли си понякога „Не е зле като за момиче oт Пловдив“?

- Да, чувството ми за самоирония е силно. Понякога си мисля - „Как е възможно моята Виолета да е толкова истинска и въздействаща?“. Вие знаете, българският народ сме с много смесени гени, има много средиземноморски цветове в нас и изключително силен дух. Винаги съм казвала, че сме много борбени и умеем да оцеляваме, независимо колко века сме били потиснати. Това ми дава сигурността и самочувствието на жена, която може да се справи с толкова много проблеми в един и същи момент. И това се вижда на сцената – Виолета е една изключително интересна, силна натура.

- Майка ви е първият човек, повярвал безусловно в потенциала ви на артист. След раждането на сина ви тя пътува често с вас, за да се грижи за него. Колко силна е връзката ви?

- Няма нужда да използвам думи, за да разбере какво се случва с мен, и обратното. За мое щастие цялото ми семейство е било суперсплотено, били сме като силно енергийно ядро. Трябваше да замина за Швейцария много млада, бях само на 19 г., и това за мен беше голям шок. После разбрах, че това ще направи всички ни по-силни. Баща ми почина миналата година. Това е страшна загуба. Трудно ми е да повярвам, че физически вече не е с нас, но дори това не успя да разчупи хармонията в семейството ни. Майка ми винаги е била като пътеводна звезда.

- Тя казва, че чрез вашия успех е изживяла собствените си мечти за сцената. Занимавала ли се е с музика?

- И майка ми, и баща ми са хора с много таланти. Двамата имат прекрасни гласове, но не са ги развивали професионално. С брат ми израснахме сред много музика и любов, вкъщи се събираха постоянно приятели и всеки свиреше на някакъв инструмент, пеехме до 5 сутринта. Както ви казах, музиката лекува и възпитава, и артистизмът на майка ми ни е дал много. Сега правя същото за сина ми.

- Как е той? С какво се забавлявате най-често заедно?

- Той е като торнадо, страхотен е! На 2,4 г. е и ми дава такава енергия, че не нямам време да мисля за нищо друго. Интересното е, че не говори чак толкова добре, колкото пее. Чува дадена песен за пръв път и започва да я имитира, винаги е много точен в интонацията, което ми говори за добър слух. Обича да рисува, а сега сме на етап разпознаване на буквите на цялото му име. Знае на български „баба“ и „тате“, харесва ми, че се опитва и да пише, но още му е рано. Другото, което обожава, са колички. Имам огромна колекция и някой ден трябва да я сложа в музей!

- Съпругът ви се беше заканил да научи български, за да разбира какво говорите на сина мви. Напредва ли?

- Доминго го улавям, че като си говори с майка ми в „Скайп“, вместо на други езици избира да говори на български и става все по-добър. Той знае шест езика и българският ще му е седмият. Нямам съмнение, че един ден няма да мога да скрия нищо от него!

- В интервютата си винаги акцентирате върху националността си. Какво е България за вас?

- Човек не може да избяга от корените си. Дори да искам да живея в различни държави – да изкарам 2 месеца в Ню Йорк или 3 в Лондон, няма значение, ако имам проблем, пак ще реагирам като една истинска българка. Ние сме народ, който е много силен духовно и има невероятни качества. Докоснати сме от Бог във всичко, което правим, и аз го виждам както у колегите си музиканти, така и у приятелите си от България. Има изключителна сила в нас и тя не трябва да се забравя.

- Последният ви концерт тук беше през пролетта на 2015 г. Кога ще бъде следващият?

- През лятото. Работим по него и на 99% процента сме сигурни в репертоара. Ще се прибера у дома в средата на юни.


Какво четем:

🔴 Белла Христова: Мечтая да свиря на българска сцена

🔴 Привилегията да бъдеш българин - интервю с Северина Тенева

🔴 Атанас Вълев: Ако имах парите на Тръмп, щях да обновя Пловдив



Коментари



горе